Пантерата

— Е — казах аз, — смятам да използваме бързия маршрут, когато му дойде времето.

— Точно така ще направите.

И тогава си представих сандък човешки останки в трюма на С–17. Човек трябва да внимава какво си пожелава.

Бък се върна на темата за полковник Хаким.

— Пол ми съобщи за забавянето на летището, но няма нищо обезпокоително. Ще подадем официално оплакване.

— Добре — отвърнах аз, макар че не давах и пет пари. — За мен скоч и сода, ако обичате.

Така и така май нямаше да ни предложи.

Бък ни покани да седнем, влезе в ролята на домакин и отиде при подвижния бар.

— А какво ще желае госпожа Кори?

— Само вода, моля.

Бренър също беше на вода. Женчо.

Бък като че ли пиеше нещо като джин с тоник и лайм, но без малко хартиено чадърче.

Седнахме на масата за коктейли, осветена с няколко големи свещи, и Бък вдигна чашата си.

— За успеха на мисията.

Всички се чукнахме.

— Ще участвам в назначението, както и Пол — уведоми ни Бък.

Г-н Бъкминстър Харис не изглеждаше като убиец, но и преди ми се е случвало да ме изненадват. Както бях очаквал, г-н Бренър също беше в екипа.

— Говоря свободно арабски, а това ще ви е нужно — напомни ни Бък. — Пол владее донякъде езика, но не и разговорно. По-скоро може да дава заповеди от сорта на „Разкарай се от пътя ми, кози син такъв“.

Бренър и Харис се изкискаха, сякаш бяха споделяли тази шега и преди. Явно се познаваха и явно Бък работеше тук или пътуваше непрекъснато между Йемен и Вашингтон и/или Ню Йорк. Беше ме баламосал на Федерал Плаза 26 и бях сигурен, че няма да ми е за последен път. За последен път обаче щях да го приема толкова добре.

— Има и пети от екипа, но тази вечер той не е тук.

— А къде е, кой е и кога да го очакваме? — попита Кейт.

Бък я погледна.

— Сега не мога да отговоря на този въпрос.

— В такъв случай може би ще ни кажете кой е шефът — обадих се аз.

— Аз — рече Бък.

— И мога ли да попитам за кого работите?

— За правителството на Съединените щати, господин Кори. Също като вас.

Когато трябва да очистиш или прибереш някого зад граница, винаги има човек от ЦРУ, но както бях заключил в Ню Йорк, Бък не ми приличаше на онези от Управлението, с които бях имал удоволствието да се познавам или да работя, в това число покойния г-н Тед Наш. По-късно ще се спра по-подробно върху г-н Наш. Въпреки всичко попитах за протокола:

— Фирмен човек?

— Не.

Погледнах към Бренър, който поклати глава. Е, аз не бях от ЦРУ и не мисля, че Кейт е от тях, така че ако всички казваха истината, значи човекът им беше петият.

Обичам да зная на кого поверявам живота си и затова отново се обърнах към Бък.

— РДД?

Той кимна. Разузнавателната служба на Държавния департамент е нещо като клуб за джентълмени, така че това му подхождаше.

Погледнах Бренър.

— ДСС, както вече казах — рече той. — Но тази задача ми се стори интересна, така че реших да се включа.

Бък се наведе напред и заговори тихо:

— Прохладната утрин е много приятна, но ще трябва да влезем вътре, за да говорим по-свободно.

Да бе. Стените на посолството може да имаха електронни уши, макар това да бе малко вероятно в Йемен. Така де, Студената война приключи, арабите не са руснаци, а СПС не са КГБ. Въпреки това трябва да следваш процедурите за сигурност и да не допускаш честата грешка да подценяваш тези хора.

Бък се обърна към нас, но всъщност говореше на всеки, който слушаше.

— Разполагаме с много добри следи за местоположението на шестима от организаторите на атаката срещу „Коул“. — Намигна и продължи: — Имаме добри източници от Службата за политическа сигурност. — И добави за по-весело: — Онзи полковник Хаким, с когото се срещнахте на летището, всъщност е на заплата при нас.

Всички се усмихнахме. И ако от СПС ни подслушваха, след около час горкият полковник Хаким щеше да има електроди в топките. Гадно нещо е отмъщението, полковник.

Бък вече беше набрал инерция.

— Освен това успяхме да поставим подслушвателни устройства в щабквартирата на СПС.

Добре, Бък, само гледай да не прекаляваш.

Той явно се наслаждаваше на играта. Не бях очаквал Бък Харис да е толкова възхитително подличък или такъв изпечен измамник. Възрастта му и инстинктът ми ми подшушваха, че г-н Бръшлянена лига от разузнаването на Държавния департамент е стар ветеран от Студената война и че може би тази нова война срещу тероризма е просто начин да запълва времето и ума си в края на кариерата си. Или подобно на мен, Бренър и хиляди други мъже и жени след 11/9, е бил пенсионер, призован отново като нещатен сътрудник, за да попълни редиците в новата война.

— За какво си мислите, господин Кори? — поинтересува се той.

— За вас — отвърнах. — А руски знаете ли?

Той ми отговори на руски.

Не разбрах какво ми каза, но въпреки това казах:

— Впечатлен съм.

— И би трябвало. Когато руснаците бяха чуждоземната сила в Южен Йемен, прекарах много години тук и ги държах под око.

— Значи сте прекарали много време в пиене на водка в онзи руски бардак.

— Нощен клуб — поправи ме той и се усмихна. — Не сте така простоват, за какъвто се представяте. Тъкмо обратното, вие сте много умен и прозорлив.

— Много умно и прозорливо от ваша страна.