Пантерата

Бък се съгласи с думите му, после погледна към нас.

— Учих в Йейл, випуск шейсет и пета. В онези дни, преди във Виетнам да стане грозно и преди да изгубим вяра в себе си и да изгубим невинността си, вярвахме в училищното мото — „За Бог, за Страната, за Йейл“. — Усмихна се. — Е, на Йейл изобщо не му пука, не ми се вярва и на Бог да му пука, но правим това за страната си. Не за правителството, а за хората и за невинните жертви на тероризма. Няма друга причина да сме тук.

Не можех да споря с това. Искам да кажа, парите си ги бива, но те не са достатъчни, за да те накарат да рискуваш живота си на предната линия. Егото се нуждае от подхранване от време на време, но моето отдавна е преяло. Приключенията и опасностите са интересно нещо, но се сблъсквам с тях всеки ден. Така че какво остава, за да мотивира хора като мен? Може би Бък имаше този прост, но рядко казван на глас отговор — патриотизмът. А също и нещо друго, което обикновено не се споменава в любезното американско общество.

— Не забравяйте отмъщението — казах му.

Бък кимна.

— Когато си имахме работа със Съветите, изобщо не помислях за отмъщение. Сега обаче често си мисля за него.

— Отмъщението е хубаво нещо — съгласи се Бренър.

— Предпочитам да се придържам към Бог и страната — рече Кейт.

Интеркомът избръмча.

— Закуската — каза Бренър. — След това можем да обсъдим плана.

Хубаво е да разбереш, че има план. Сигурен бях, че няма да ми хареса, но това се отнася за всяка примамка.

20.

ОССИ беше забранена зона за йеменци, така че Бренър излезе да посрещне човека от кухнята в коридора. Възползвах се от възможността и се обърнах към Бък.

— Каква е неговата квалификация за тази работа?

— Пол е ветеран от Виетнам — отвърна Бък. — Два тура, един като пехотинец и един като военен полицай. Награден е за храброст и има бакалавърска степен по наказателно право. Освен това след войната е участвал в тайна мисия във Виетнам.

— И как всичко това го прави подходящ за тази мисия?

Бък като че ли поизгуби търпение.

— Той разбира полицейската работа също като вас, а това, което ще правим тук, е в общи линии да търсим човек, който бяга от закона. Освен това по Пол са стреляли, така че ако нещо подобно се случи тук, знае как да се прикрие. И по-важното, знае как да отвърне на огъня.

— Добре. — В общи линии Пол Бренър не беше по-пригоден за секретна операция от мен самия, но квалификациите му все пак не бяха лоши. Аз обаче имах едно предимство — бях с мишена на гърба.

— Мисля, че дотук сме добър екип — рече Кейт.

— Така е — потвърди Бък. — И когато спипаме заподозрения, вие, като агент от ФБР с правото да арестува, както и в качеството си на юридически аташе, ще извършите официалния арест в името на народа и правителството на Съединените щати.

— Очаквам с нетърпение този момент — каза Кейт.

Аз също го очаквах. Момента, в който ще пусна куршум в главата на оня тип и ще спестя куп неприятности на всички.

Бренър се върна с количка, на която имаше чай, кафе и кифлички.

Взехме си.

— Йемен е мястото, откъдето произлиза кафето мока — уведоми ни Бък и ме попита: — Това как е?

— Сигурно е било добро миналата седмица — отвърнах.

Продължихме по същество.

— Ще очертая някои от нещата, които си мислим, но петият член на екипа има по-подробен план — каза Бък.

Е, ако бе план на ЦРУ — в което нямаше съмнение, — вероятно бяха прекалили с планирането, мисленето и сложността. Все пак беше по-добре да остана непредубеден. Тревогата ми бе, че планът може да разчита твърде много на г-н и г-жа Кори в ролята на стръв.

— Първо, знаем със сигурност, че Булус ибн ал. Дервиш се намира някъде в Йемен — започна Бък. — Именно затова сме тук. Не знаем дали той знае, че прочулите се с Лъва Джон Кори и Кейт Мейфийлд са тук. И трето, не можем да сме сигурни, че Пантерата ще се опита да посегне на живота ви, ако знае. Това ще се доуточни въз основа на информацията от ЦРУ.

— Колкото до това дали Пантерата знае, че сте в Йемен, информацията за имената на всички пристигащи в страната американци се смята за стока — каза Бренър. — Което важи особено за американците с дипломатически паспорти. Разбира се, имената им се съобщават на правителството, на местната полиция и на СПС. А както ви казах, в СПС има внедрени членове и симпатизанти на Ал Кайда, така че не е никакъв проблем терористите да научат, че сте тук.

На пък мен ми звучеше като проблем. Но предполагам, че идеята беше тъкмо в това.

Бък пое топката и продължи:

— Надяваме се и предполагаме, че АКАП, Ал Кайда в Арабския полуостров, е достатъчно компетентна, за да идентифицира пристигналите Джон Кори и Катрин Мейфийлд като хора, които биха искали да убият.

— Господи. Надявам се да е така.

Дори Кейт се разсмя. Така де, както вече казах, налага се да се смееш.

Кейт имаше добър въпрос.

— Не мислите ли, че Ал Кайда ще заподозре, че това е опит Пантерата да бъде примамен в капан?