Пантерата

— Както казах, петият член на екипа ще осигури това — отвърна Бък.

— Добре.

— Доколкото разбирам, господин Кори, вие не сте много по плановете — каза Бък. — Стреляте напосоки и импровизирате в движение. Затова не би трябвало да сте толкова загрижен за подробен план. Всъщност това е една от причините да бъдете поканен тук.

— Ясно. — Другата причина беше същата, поради която пуйката се кани на вечеря в Деня на благодарността. — Е, аз съм от гъвкавите.

Кейт беше в един от редките моменти, в които споделяше мнението на съпруга си.

— Джон е много добър в преценяването на ситуацията и промяната на тактиката в последния момент — каза тя. — Но понякога променя правилата.

Ето това е моето момиче.

Бренър и Бък мислено си отбелязаха това, след което Бренър продължи:

— Не искаме да движим мисията от посолството, тъй като това може да създаде проблеми. Затова оперативната ни база ще е Аден. Оттам ще продължим в посоката, която сметнем за нужна. Освен това Ал Кайда има много очи и уши в Аден. — Той ме погледна. — Вие помните това и положението не се е променило особено. Важното е, че ще сме в тамошния „Шератон“. Пантерата ще знае това. Пък и Аден е мястото, където би трябвало да се намирате покрай разследването на атентата срещу „Коул“.

— Схванах.

Прекарахме следващите десет минути в уточняване и въпреки липсата на сън бях бодър. Може би заради кафето мока. Или заради темата. Войната и разговорите за война фокусират ума и тялото ти като нищо друго, освен може би секса.

Помислих си, че покрай ЦРУ Бък и Бренър знаят нещо, което аз не знам — като засечена информация от радиостанции или сателитни телефони, платен информатор или някой по-енергично разпитван задържан — че Ал Кайда наистина вече знае, че с Кейт сме тук, и че Пантерата задължително ще нанесе удара си.

Помислих си също, че заявката за визите ни от страна на Държавния департамент, преди изобщо да разберем, че ще пътуваме за Йемен, е била сигналът, който е задействал Ал Кайда много преди да кацнем на летището в Сана. Във всеки случай, с каквато и информация да разполагаше, ЦРУ надали щеше да я сподели точно сега с г-н и г-жа Кори. А Пантерата щеше да сподели своята информация във време и на място, избрани от самия него.

Бък и Бренър приключиха.

— Сигурно сте много уморени — каза Бък. — Така че ви благодаря за вниманието. — Усмихна се. — Надявам се, че това беше по-интересно от лекцията ми в Ню Йорк.

Уверих го, че е точно така, с изключение на информацията за ката.

— Едно нещо не ми дава мира и това е Булус ибн ал Дервиш — казах, преди да се оттеглим в стаите си. — Така и не се спряхме върху него, а аз още се опитвам да проумея защо един роден в Америка мюсюлманин ще избяга от родината си. Така де, повечето изменници бягат в Америка, нали така? Какво мотивира този тип? Какъв е проблемът му?

— Не знам, а и не ми пука — отвърна Бренър. — Когато го натикаме в стаята за разпити, ще можете да го попитате.

— В този момент и на мен не ми пука. Но ако знаехме сега защо се е обърнал срещу страната си и ако можехме да влезем поне мъничко в главата му, това би могло да ни помогне да предвидим какво ще направи и кои са силните и слабите му страни.

— Всъщност ЦРУ разполага с негов психологически профил — каза Бък. — Скоро ще се запознаем с него и нищо чудно да се окаже полезен.

— Добре. — Трябва да си луд, за да познаваш лудостта. Не че искам да кажа, че в ЦРУ са побъркани. Или имах предвид точно това?

— Знаете ли, че родителите на заподозрения са подали иск пред Федералния съд синът им да бъде изваден от черния списък на ЦРУ? — попита ме Бък.

— Знам.

— Това е една от причините да положим всички усилия, за да го заловим жив — каза г-н Бренър.

Всъщност това бе основателна причина да го очистим бързо, преди някой федерален съдия да е успял да се намеси.

Погледнах Бренър, който посочи към тавана, за да ми напомни, че всичко се записва. После прокара пръст пред гърлото си.

Великите умове мислят сходно. Този тип започваше да ми харесва.

21.

На територията на посолството имаше къща за гости. Бренър каза, че била пълна, но сме можели да поспим няколко часа в основната сграда, преди да отидем в „Шератон“, и ни заведе в една спалня на втория етаж, където вече бяха занесли багажа ни.

— Наложи се да преустроим няколко кабинета в спални — обясни той. — Ако степента на опасност се повиши, персоналът на посолството, който живее извън територията му, трябва да се премести тук, така че става малко пренаселено, докато бурята отмине.

— Затова ли къщата за гости е пълна? — попитах аз.

— Да.

Е, радвах се, че се махаме от Сана. За съжаление обаче отивахме в Аден.

Както и да е, стаята изглеждаше достатъчно удобна за всеки служител в посолството, бягащ от побъркан джихадист. Две звезди.

— Банята и тоалетната са в дъното на коридора — уведоми ни Бренър.

Една звезда.

— Ще се регистрирате в „Шератон“ днес следобед — каза Бренър. — Хотелът е добре охраняван и има доста повече удобства, отколкото тук.

— Освен това — добавих аз, — ще искате да излезем, за да видите дали няма да привлечем вниманието на лицето, което търсим.