Пантерата

Г-н Питърс ни помоли да станем и да изпеем „Твърдина на вековете“, чийто текст беше записан в програмата. В приемната имаше малък роял и една приятна дама с рокля на цветя докосваше нежно клавишите.

Кейт стоеше до прозореца. Изглеждаше като ангел, докато пееше в слънчевата светлина, озарена от посткоитално сияние.

Бък пееше, без да гледа програмата си, а Хауард се стараеше така, сякаш кандидатстваше за място в църковния хор. Бренър беше на две места от мен и движеше устни все едно говори на глухонеми. Колкото до мен, аз мънках с останалите.

Както и да е, преминахме изпитанието, седнахме и г-н Питърс зачете от Стария завет, Трета книга Царства: „Савската царица, като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки“. И любимата ми част: „Цар Соломон залюби и много жени чужденки“. Последва и пасаж от Новия завет, Матей: „Ще чувате боеве и вести за войни“.

Изпяхме още два химна и казахме две молитви, след което г-н Питърс изнесе беседа или проповед за жертвите, които всички правим тук в служба на американския народ, и за трудните времена, в които живеем.

Призова ни също да гледаме на това време като на период на растеж и учение и предсказа, че когато погледнем назад към службата ни в Йемен, ще оценим по достойнство дните, прекарани в този кенеф. Само дето използва друга дума.

После заговори за това как трябва да подадем ръка на йеменския народ, как сме гости тук, както и за толерантността на страната домакин, макар тя да е преебана до неузнаваемост. Или нещо в този смисъл.

Според програмата ми нямаше причастие, така че щяхме в общи линии да приключим веднага щом речта свърши. Сирена ли чух?

После обаче г-н Питърс призова за минута мълчалива молитва за нашите военни и цивилни, служещи в Ирак, Афганистан и по целия свят, в това число и в тази дупка. Амин.

След минутата мълчание г-н Питърс ни покани във фоайето да се освежим и да поговорим дружески.

— Вървете в мир — завърши той.

Не бях дошъл тук за това, но жадувах за чаша кафе, така че с Кейт, Бренър и Хауард Фенстърман излязохме във фоайето и се смесихме с другите.

Имаше кафене за служители, което предлагаше добри подобия на американски курабийки и кейкове. Предлагаха дори кравайчета, което ме изпълни с носталгия по родината.

Паството на Първата и единствена църква на Иисус Христос в Сана, изглежда, бе съставено от приятни хора. Сред тях бяха не само служители на посолството и малкото им половинки, но също и работещи в страната, както и други, търсещи компания, Бог или мъничка част от Америка. А може би и трите.

Забелязах, че няма деца — сигурен знак, че това място е опасно.

Животът в Дипломатическия отдел се различаваше от всяко друго задгранично изживяване, може би с изключение на военните или мисионерите. Как правеха това тези хора? После обаче се замислих за Пол Бренър и Дипломатическата служба за сигурност. Може би трябваше да поискам такава работа, ако спипаме нашия човек. Няколко години в Париж, Лондон или Рим. Кейт пък щеше да е легат. Струваше си да си помислим за това.

Побъбрих с неколцина морски пехотинци. Всички се показаха като истински професионалисти, обръщаха се към мен със „сър“ и изглеждаха готови за действие. Увериха ме, че ако посолството бъде нападнато, двайсетимата морски пехотинци и десетте момчета от ДСС могат да удържат до пристигането на йеменската армия.

— После ще имаме нови мишени — йеменските войници — обясни един. Всички се разсмяха. Всичките бяха смахнати.

Отидох при Бък, който беше в стихията си и се смесваше с братята и сестрите от Дипломатическия отдел, повечето от които несъмнено имаха подобно на неговото минало. Неколцина имаха и шантави малки имена като Ливингстън, Келвин и Уинтроп — за по-кратко Ливи, Кел и Уини. Такива неща не се измислят.

— Рано тази сутрин е имало атака на Ал Кайда недалеч от Мариб — тихо ми каза Бък. — Охраната убила шестима от нападателите и заловила един ранен, който казал, че е от Ал Кайда. Компанията разпитва пленника за нашия човек.

Петролната компания ли? Не, ЦРУ.

— Къде е Мариб? — попитах.

— На двеста километра източно оттук. Възможно е това да е знак, че Ал Кайда започва атаки срещу американските и западните интереси в Йемен — предположи Бък. — А нападенията на Ал Кайда рядко са изолирани.

— Аха.

— Бунтовниците на ал Хути са устроили засада на военен конвой северно от града — добави той.

— Тази сутрин няма ли добри новини?

— Има. Долетях с нова пратка „Будълс“ и сух вермут. Довечера ще се сервира мартини.

Моето двойно, ако обичате. Без вермут.

Както и да е, най-сетне си получих кафето и кравайчето с крема и докато дъвчех, при мен дойде г-н Питърс и ме поздрави:

— Добре дошли в Сана.

— Благодаря. Добра служба, падре.

От кратките.

— Аз съм дилетант проповедник — уведоми ме той. — Не се интересувам от верските различия.

— Аз също.

Той реши, че това е смешно, и продължи:

— В делниците работя като шеф на ДСС.

— Сериозно? Как мога да си уредя работа в ДСС?

— Кандидатствайте. Имаме недостиг на хора из целия Близък изток. Никой не иска тази работа. Всички се натискат за Париж, Лондон и Рим.

— Женчовци.