Пантерата

— Два сателитни телефона със зарядни и две радиостанции. Телефоните са програмирани с номера за бързо набиране, които ще ви потрябват. Радиостанциите са настроени да работят на двайсет честоти, но ние използваме само две — зона едно и зона две. Има също списък на радио позивни. Радиостанциите са за къси разстояния, защото нямаме антени и ретранслатори.

— Нашият отсъстващ член на екипа програмиран ли е? — попитах аз.

— Още не. Ако смъртта или залавянето ви изглеждат неизбежни, унищожете телефоните и радиостанциите. Един куршум ще е достатъчен.

Ако ми оставаше един патрон, нямаше да стрелям по телефона си.

— Радиопозивната ни е „Чистка“ — информира ни Бренър. — Заради „Коул“. Бойните кораби, които се връщали в базите си след сражение, често връзвали на мачтата си метла, което означава „Чистка“. С други думи, „Отвяхме ги кучите синове“. Името на тази операция също е „Чистка“.

Всяка операция се нуждае от кодово име, което да не дава никаква информация на врага. „Чистка“ беше добра находка. Отмъщение за „Коул“.

Пол Бренър, който явно си падаше по многото торби, ни подаде следваща, този път голяма и синя.

— Две бронежилетки. Добре е да ги носите.

— В торбата ли? — попитах.

— Смятах да ви дам и торба курабийки, но засега няма да го направя.

Кейт се разсмя.

Бренър продължи:

— Тук живеят хората от посолствата на Щатите и Великобритания, които не се намират постоянно в посолствата и не са отседнали в Града на туристите.

— И вие ли живеете тук? — поинтересува се Кейт.

— Не, аз живея при централния кат сук. Наблизо е.

— Кат сук? — попита Кейт.

— Най-големият открит пазар на дрога на света. Продават и други неща — кокошки, крави, дърва и оръжия.

— Значи можеш да се надрусаш, да си купиш крава, да я застреляш и да я сготвиш, и всичко това на едно място — замислено отбелязах аз.

— Точно с това се занимавам през повечето съботни вечери.

Излязохме на кръгово и се насочихме към портала на „Шератон“, чиято фасада бе имитация на близкоизточен стил, подобно на посолството.

Бях прекарал две нощи в този „Шератон“ при предишната ми визита в Сана, която по онова време смятах за първа и последна.

Замо остана в колата, а ние слязохме и тръгнахме към входа, където стояха двама мъже със сини камуфлажни униформи и калашници.

— Това са момчета от БНС, Бюрото за национална сигурност — каза Бренър. — Тази вечер нищо чудно да са и от Ал Кайда.

— Да им бутнем бакшиш?

Благодарение на климатиците във фоайето беше прохладно. Ние с Кейт отидохме на рецепцията, а Бренър се забави при входа.

— Добре дошли, сър и лейди — каза рецепционистът.

Дадохме му паспортите си, той ни потърси в компютъра и ни увери:

— Стаята ви има прекрасен изглед към планините. Не пропускайте изгрева.

— Страхотно. — А през нощта можем да гледаме проблясъците на минохвъргачките, преди снарядите да улучат сградата.

— Ще останете при нас четири нощи — добави рецепционистът.

Виж, това беше новина.

Сметките бяха предплатени, макар рецепционистът да не знаеше от кого. Аз също не знаех. В нашия бизнес има стара поговорка — „Не е важно да знаеш кой стреля, а кой е платил мунициите“.

Ако трябваше да отгатвам плащащия, щях да заложа на Управлението, известно също като Компанията или Фирмата, а не на посолството или ФБР. Което ме доведе до Златното правило — който държи златото, определя правилата.

Докато правеше ксерокопия на паспортите и визите ни, рецепционистът ни запозна с удобствата на хотела — фитнес център, сейф за оръжията ни, медицински услуги, ако ни ранят, тенискортове, коктейлбар и т.н.

— Мога ли да дъвча кат при басейна?

— Да. Само ще ви помоля да не плюете.

Звучеше приемливо.

Бренър дойде при нас и каза:

— Можете да останете тук или, както споменах снощи, можем да се разходим из Стария град.

— Благодаря, но…

— С удоволствие бих разгледала Стария град — изчурулика Кейт.

— Добре. Ще се срещнем тук. След половин час?

Или никога? Така става ли?

— Добре — каза Кейт.

— Пистолети и бронежилетки — посъветва ни Бренър и се обърна към Кейт. — А също шал и фотоапарат, ако имате.

Последвахме пиколото до асансьорите, където някакъв тип от БНС с калашник седеше на бял пластмасов стол и съзерцаваше пъпа си. Качихме се на петия етаж на шестетажната сграда. Имаше един етаж между нас и падащите снаряди.

Стаята ни беше приятна и наистина предлагаше изглед към планината и минибар. Имаше си дори баня. Три звезди. Четири, ако прозорецът е с бронирано стъкло.

Дадох два долара бакшиш на пиколото.

— Можем да случи да се сблъскаме с Ал Кайда, но не и с Пантерата — казах на Кейт, докато разопаковахме багажа си. — Положението не е като с Лъва, който искаше да ни убие лично.

— Предполагам, както споменаха Бък и Пол, че ЦРУ знае нещо, което ние не знаем.

— Винаги е така — съгласих се аз.

Е, вече се бях установил и очаквах с нетърпение работата. Нещо обаче ме тормозеше. Нещо, за което не бях помислил в Ню Йорк и което бе свързано с ЦРУ. Те са коварни, не стават за работа в екип, имат си свой дневен ред и приоритети. И това са добрите им страни.