Пантерата

— Това беше лично обаждане.

Тя нямаше други мисли по темата и започна да се съблича. Последвах примера й. В стаята нямаше гардероб, така че метнахме дрехите си на един стол. Сложих пистолетите на двете нощни шкафчета.

Кейт се просна гола на леглото и каза:

— Трябва да изгорим тези дрехи. И искам да се изкъпя.

— В дъното на коридора — напомних й. — Ако завие сирената, отиваш в скривалището, без да губиш време да се обличаш.

Тя се усмихна.

— Ще е забавно.

— Леглото кораво ли е? — попитах.

— Не.

— Е, аз съм.

— О… Господи. Как можеш да си мислиш за секс точно сега?

— Глупав въпрос от една гола дама.

Тя отново се усмихна и ми направи знак да скачам на борда.

22.

Слязохме във фоайето с багажа си, облечени в най-доброто си неделно облекло — Кейт в жълто-кафяв костюм с панталони, аз в чисти панталони цвят каки, леко черно сако и друга риза на Диор. Кристиан Диор.

За краката си и двамата бяхме избрали маратонки — белег на градските бойци. Като аксесоари носехме колтовете — Кейт под широкото горнище, а моят кобур беше дискретно завързан за колана на панталона. Кейт носеше и новия си шал, наметнат през раменете; моята премяна щеше да е пълна, след като си купех джамбия.

Пол Бренър, облечен все така със синьото си яке, черни панталони и спортна риза, ни чакаше. С него имаше друг мъж — тип на трийсет и нещо с мустак и тъмен костюм. Помислих си, че може да е нашият човек от ЦРУ.

— Това е Хауард Фенстърман, новият юридически аташе — представи ни го Бренър.

Ръкувахме се с г-н Фенстърман.

— С нетърпение очаквам да работим заедно — каза той на Кейт.

— И аз с огромно вълнение очаквам отварянето на новия отдел — отвърна Кейт.

Значи може би тя наистина беше помощник легат, а аз щях да отпътувам за Аден, за да участвам в разследването на атентата срещу „Коул“. Страхотно. По-добре, отколкото да съм стръв за Пантерата.

Г-н Фенстърман обаче изясни нещата.

— Ще ви осигурявам всякаква юридическа помощ, която може да ви е необходима за мисията ви в Йемен. Спокойно можете да ми се обаждате, когато напуснете Сана, ако имате някакви въпроси или колебания относно процедурите.

— Благодаря — каза Кейт.

Чудно ми е дали Джордж Патън е имал адвокат в щаба си? Хей, съветник, Трета армия може ли вече да прекоси Рейн? Или още чакаме мнението на юристите?

Г-н Фенстърман ни помоли да го наричаме Хауард и продължи:

— Работя в тесни връзки с Държавния департамент и Министерството на правосъдието относно процедурите по екстрадиране и от министерството ме държат в течение относно иска, подаден от родителите на заподозрения.

— Надявам се, че работите и върху покриването на задниците ни, ако заподозреният случайно бъде застигнат от ненавременен край по време на задържането — обадих се аз.

— Ще се заема с този казус ако и когато се случи — отвърна Хауард. — Всичко е малко сложно, защото, както знаете, заподозреният е американски гражданин. И има конституционни права.

— Разбира се. — Аз пък имах отговор на всички тези досадни права. В кобура на кръста ми.

— Ще отида на службата в приемната — каза Хауард. — Вие ще дойдете ли?

— Не — отвърнах аз. — Въоръжени сме и освен това сме езичници.

— Това не е проблем — увери ни Хауард. — Аз пък съм евреин.

Ъ?

— В петък вечер ходя в една от джамиите, в които пускат неверници. В събота отивам на служба в дома на един йеменски евреин. А днес посещавам християнската служба тук, в посолството.

— Значи сте много набожен? — попитах го. Или объркан? Или може би си връзваш гащите по всички възможни начини?

— Трите религии имат много общо — отвърна той. — Не, всъщност съм отегчен.

Пробвай кат.

Хауард наистина искаше компания, а също така и след службата да покаже на Кейт кабинета й. Кейт пък не искаше да разочарова новия си шеф, Бренър не бързаше за хотела, така че тримата съпроводихме Хауард до приемната.

В голямото слънчево помещение имаше петдесетина души — служители от посолството и десетина униформени морски пехотинци. Всички седяха на тапицирани или сгъваеми столове и бяха облечени прилично. Американските данъкоплатци, които бяха тук духом, бяха осигурили вази с цветя.

Проповедникът — или както там се нарича — стоеше зад катедрата, облечен в небесносин костюм. Поздрави ни и се представи като Ед Питърс, след което добави:

— Винаги е хубаво да видим нови лица и съм радостен, че господин Бренър отново е сред нас.

Докато търсехме свободни места, видях Бък настанен удобно в едно кресло, все така с бялото си сако. Седнах най-отзад на един сгъваем стол, на който имаше ксерокопие на някаква програма, заемаща само четири страници. Слава богу.

Г-н Питърс започна:

— Добре дошли на всички, които са се успали и са пропуснали службата в британското посолство.

Някои от паството се разсмяха.

Помислих си, че може би половината от тези хора никога не са ходили на църква у дома, но когато се намираш в шантава страна, религията става част от теб или може би просто искаш да подчертаеш разликата между себе си и хората от другата страна на стените на посолството. Това може ли да се нарече проникновен анализ?