Пантерата

— А правителството какво контролира? — попита Кейт.

— Предимно основните пътища и градовете — отвърна Бренър. — Но това се променя и трябва да правиш справки с военните, а те лъжат.

— В такъв случай защо изобщо да си правиш труда да проверяваш?

— Заради протокола.

Замо спря на един широк завой и Бренър предложи да слезем и да погледаме града.

Слязохме и застанахме край пътя: Замо остана до джипа.

Използвахме възможността да проверим сателитните телефони и радиостанциите. Винаги е добре да проверяваш осигурената от правителството екипировка.

Старият ограден град на Сана се намираше на по-малко от километър на запад, а по-новите части се бяха пръснали из високото плато, достигайки чак до околните възвишения и планини.

— Старата Сана е прочута с жилищните си кули, някои от които се издигат на десет етажа над градските стени — каза Бренър. — Хиляди са, някои са построени още през единайсети век и се твърди, че били първите небостъргачи на света.

Кейт направи няколко снимки и настоя двамата с Бренър да позираме. Направихме го, без да се прегръщаме през раменете. После Кейт ми даде фотоапарата и я снимах с Бренър, който този път я прегърна.

Фотографската операция приключи и Бренър продължи с разказа си:

— До началото на шейсетте цялата Сана се е ограничавала в рамките на Стария град и населението е било само около шейсет хиляди души. Сега тук живеят около два милиона. Питейната вода намалява бързо и храната се превръща в проблем. Сана стана политически и социално нестабилна и градът е пълен с войници и хора от службите за сигурност, които да държат нещата под контрол.

— Могат да опитат с повечко кат.

— Катът не е решението — отвърна г-н Бренър. — А част от него.

Всъщност беше и двете, но не исках да влизам в спорове с екскурзовода ни.

— Ал Кайда употребяват ли кат? — попитах вместо това.

— Добър въпрос. Отговорът е не. Повечето членове на Ал Кайда в Йемен не са йеменци, а на онези, които са, им е забранено да го употребяват. Така че Ал Кайда са с акъла си по цял ден, а всички други са надрусани още в ранния следобед. Това е една от причините да смятам, че Ал Кайда ще победи тук. Освен ако не успеем да ги спрем.

Да бе. Също като във Виетнам, Пол. Как свършиха нещата там според теб?

Г-н Бренър отново влезе в ролята си на екскурзовод:

— Ако погледнете на запад, зад жилищните кули ще видите някогашните еврейски и турски квартали. Турците отдавна са си отишли, евреите почти ги няма, а малцината останали християни живеят тук горе, където е по-безопасно.

— Май каза, че било силно охранявано.

— Точно така. — Бренър продължи: — През четирийсет и осма, по време на някаква гражданска война, северните племена обсадили града и нахлули в него, грабели, опустошавали и опожарявали дни наред и голяма част от Стария град още носи следите от разрухата. Точно тогава новообразуваният Израел организирал така наречената операция „Вълшебно килимче“ и евакуирал по въздуха около петдесет хиляди йеменски евреи.

— Изумително — рече Кейт.

Обяд?

— Сана многократно е била завладявана от чужденци — продължи Бренър. — Основната заплаха обаче винаги са били племената, за които градът е като прасенце касичка, пълно със злато, подправки, произведения на изкуството и други неща, с които те не разполагат. Населението на Сана още се бои от племената, които са обсаждали за последен път града през шейсет и осма. А сега се появиха племената на ал Хути, който стигна на шейсет километра от столицата.

— Звучи така, сякаш сме попаднали в Средновековието — отбеляза Кейт.

Всъщност звучеше забавно. Искам да стана главатар.

Бренър смени темата.

— Тук долу можете да видите болницата „Ат-Таура“, или „Революционната болница“, а в другия край на града се намира кувейтската болница. Ако не можете да се доберете до посолството, не е зле да знаете къде са болниците, ако сте болни или ранени.

— Приемат ли Син кръст? — попитах.

— Не, но ще ти вземат часовника.

Това беше добро.

— Има също и традиционни лечители и местни церове — продължи Бренър и се усмихна. — Например, ако пипнете малария, можете да продадете болестта си на мравките.

— Моля?

— Лягаш върху мравуняк и обявяваш намерението си да продадеш маларията.

Не бях сигурен, че съм го чул правилно, но все пак попитах:

— Че защо им е на мравките да купуват малария?

— Не съм сигурен — призна Бренър. — Има обаче съобщения за мнозина излекували се по този начин. Може би е свързано по някакъв начин с мравчената киселина.

— А на кого да продам хемороидите си? — поинтересувах се аз.

— На някой друг задник.

Не го каза, но зная, че си го мислеше.

Както и да е, Бренър ни показа някои други гледки и характерни особености, в това число и кат сука, до който живееше, а също и едно място на име крепостта Гумдан, построена в източната стена на града.

— Това е мястото на прочутия дворец Гумдан, построен преди почти две хиляди години — съобщи ни той. — Твърди се, че бил висок двайсет етажа и покривът му бил от алабастър, толкова тънък и прозрачен, че можело да се видят прелитащите птици.

— Как ли са почиствали курешките от алабастъра? — попита Кейт.