Пантерата

Всъщност аз зададох въпроса, а Кейт каза:

— Джон, моля те.

Винаги го казва. Междувременно бяхме останали тук достатъчно дълго, на пет-шест метра от бронирания джип, и поне десетина коли минаха покрай нас, като забавяха ход. Замо стоеше между джипа и пътя със своята вярна М4.

Бренър, който изобщо не забелязваше тревогите ми, продължи:

— Дворецът Гумдан бил разрушен през седми век от ислямските армии, помели Арабския полуостров. Камъните били използвани за изграждането на Голямата джамия, която можете да видите ето там. Катедралата Калис също била разрушена, както и синагогите. — Замълча за момент и поясни: — Настъпило времето на исляма.

Аха. И както каза Ал Расул, онова, което виждахме сега, бе връщане към тъмното и кърваво минало.

— Крепостта била построена на мястото на двореца от турците по времето на Османската империя и сега там има казарма и затвор за политически затворници — продължи Бренър. — По-късно имаме среща с един затворник.

— Имаш предвид онзи от Ал Кайда, дето бил заловен при атаката срещу „Хънт Ойл“ ли?

— Точно така.

— Добре.

Обичам да разпитвам умиращи от глад затворници, след като съм обядвал обилно.

Качихме се в джипа и продължихме по виещия се път към града.

— Благодаря за интересния урок по история — каза седящата до Бренър Кейт.

— Това е много интересно място — отвърна Бренър. — Просто враства в теб.

Не и в мен, Пол. Не и ако мога да окажа съпротива.

Беше неделя и като си мислех за Ной, Сим, Сана и всичко останало, попитах:

— След като Бог пратил потопа, за да изчисти земята от грешните и покварените, дали не е бил бесен, че хората, които са населили земята след потопа, отново са тръгнали по лошия път?

Никой не отговори на задълбочения ми въпрос и никой не си направи труда да защити земните жители. Амин.

25.

Спуснахме се на платото и се озовахме в сив квартал с модерни бетонни сгради, натикани между хълмовете и източната стена на Стария град.

Бренър посочи през улицата.

— Аз живея ето там. — Сочеше триетажна бетонна постройка, която определено бе виждала и по-добри дни. — Построена е в края на шейсетте, когато градът е започнал да се разпростира извън стените. Има топла вода, а количеството гадини може да се контролира. Наемът е десет долара месечно за йеменци и четирийсет за мен.

— Това включва ли паркинг? — попитах аз.

— Включва. Държа мотоциклета си във фоайето.

Значи г-н Точен си има мотоциклет. Виж ти.

— Това е най-добрият начин да се придвижваш из града и така мога да отида на места, където убийци с коли не могат — обясни той. — Ако се наложи, мога да стигна до посолството за пет минути.

Помислих си, че г-н Бренър малко преувеличава заради г-жа Кори. Ние момчетата сме си такива.

Както и да е, Замо спря до една бетонна стена.

— Ще минем през кат сука и оттам ще влезем в Стария град — каза Бренър и се обърна към Замо. — Ще се обаждам на всеки половин час, в противен случай ти се обаждай.

И тъй, оставихме Замо в хубавия брониран джип с климатик и тръгнахме към бетонната стена и един портал, до който седеше някакъв тип, гушнал АК–47.

— Сукът е сравнително нов, може би от седемдесетте — каза Бренър. — Намира се извън стената на Стария град, но манталитетът е бил все още здраво свързан със стените, така че сукът е ограден, както виждате.

Аха. Стените са хубаво нещо. Рововете също. Помагат ти да държиш отрепките по-далеч. Особено отрепките с пушки.

— Няма да е зле да увиете лицето си с този шал — обърна се Бренър към Кейт.

Тя се подчини.

— Една цигара? — предложих й.

Тя измънка през шала нещо като „муйнатати“. Да не би да беше проговорила арабски?

Минахме през портала и се озовахме в кат сука, който беше нещо като селски пазар, пълен с паянтови сергии на малък открит площад и заобиколен от постоянни постройки покрай оградната стена.

Мястото беше претъпкано с облечени в бели роби мъже с джамбии, които деляха пространството с магарета, крави и камили. Някои от кравите бяха разфасовани и покритите им с мухи части висяха от мръсни греди. И споменах ли, че земята беше покрита с лайна?

— Тук е сравнително безопасно, но все пак е по-добре да се движим в група.

Ние бяхме единствените западняци, ако не се брояха някакви младежи с джинси и тениски, снимащи купчини зелени листа, за които подозирах, че не са спанак. Така де, това все пак бе раят за наркоманите. Изпитах внезапно желание да се кача на черешата.

Не видях никакви жени в сука, с изключение на Кейт. Странно, но като че ли никой не ни обръщаше особено внимание. От време на време обаче, когато се озъртах през рамо, улавях как хората ни гледат.

Бренър спря при една сергия с кат и каза нещо на арабски на собственика, който изглеждаше много щастлив от работата си.

— Има десетки разновидности кат — обясни ни Бренър. — Този господин твърди, че предлага най-добрия кат в цял Йемен, отглеждан в Уади Дахри и доставян свеж всеки ден. Кълне се също, че бил личен доставчик на президента.

— Значи Джордж Буш дъвче кат?

Това предизвика смях.