Пантерата

— Може би ще е най-добре Джон или аз да дадем поръчката ти на сервитьора — каза още Бренър и обясни очевидното: — Мъжете не обичат да им нареждат жени.

— Невероятно — каза Кейт.

Бренър беше прав — това място наистина враства в теб. Но за да покажа съпричастността си към женските проблеми, казах:

— Просто да не повярваш.

Бренър се съгласи.

— Мъжете гастарбайтери, които се връщат от Европа и Америка, са се запознали с двайсет и първи век и донякъде са повлияни от видяното на запад.

Помислих си за Набеел и Пантерата и се зачудих дали наистина е така. И че ако наистина са били повлияни от Запада, това не е било по позитивен начин. С две думи, ветровете на промяната в исляма духаха назад. Те бяха щастливи в мизерията и закостенялостта си и би трябвало да ги оставим на мира — само да премахваме ония, които опитват да се ебават с нас. Като Осама бен Ладен. И Пантерата.

Приближи сервитьор в тематичен костюм и Бренър предложи местната плодова напитка или шай, чай с подправки. Кейт му каза: „Шай“ и той повтори думата на сервитьора, като поръча един и за себе си. Менюто беше написано на арабски и развален английски. Видях, че предлагат безалкохолна бира, която вероятно беше ферментирала направо в бутилката, и се обърнах към Кейт.

— Кажи на Пол да каже на сервитьора, че искам бира.

Добре ли се справих?

Както и да е, разбъбрихме се и Кейт попита Бренър:

— Откъде си?

— От Южен Бостън.

— Липсва ли ти?

— Рядко ходя там. Сега живея във Вирджиния. Фолс Чърч. Там се намира щабът на ВКС и там бе последното ми разпределение, преди да напусна армията.

Кейт явно искаше да научи повече за Пол Бренър и с малко ръчкане той й разказа историята си — постъпил в армията на осемнайсет, служил като пехотинец във Виетнам, решил да прави военна кариера, отишъл в школата на военната полиция, заминал за втори път във Виетнам като военен полицай, бил прехвърлен във Военното криминално следствие и заемал различни постове из цял свят. Бил част от специален отдел, занимаващ се с важни и/или деликатни случаи и последното му разследване било на убийството на жена капитан, която била и дъщеря на генерал, получил високи отличия в първата война в Залива.

Май си спомнях случая, защото беше станал новина номер едно около година след войната, и останах с впечатлението, че той някак е довел до преждевременното пенсиониране на старши подофицер Пол Бренър.

Бренър не спомена тайната операция в следвоенен Виетнам или от скромност, или защото още му беше забранено да говори за нея. Мисията обаче явно беше изчистила репутацията му или нещо подобно; може би армейският еквивалент на Том Уолш му е предложил да си избере работа и така Бренър се спрял на Дипломатическата служба за сигурност. Забавления и пътешествия. Всъщност Бренър ни каза, че е служил в ДСС в Лондон и Атина. Зачудих се какво ли е сгафил, за да го пратят тук.

Бренър завърши редактираната си история и забелязах, че тя бе изцяло професионална, без никакви лични подробности. Не спомена нищо за брак, развод или деца, нито за настоящата дама, която го очакваше в Щатите.

Кейт не задълба в тази посока, аз още по-малко. Единственото, което ме интересуваше за г-н Пол Бренър, бе дали мога да му имам доверие и дали е достатъчно. Засега трупаше точки в двете отношения. Освен това ми се виждаше умен, което беше добре, но не можех да определя дали има добра или лоша професионална преценка, което бе жизненоважно. Аз самият показвам понякога впечатляващо лоша преценка, но винаги замазвам положението с ирационални рискове. Питайте жена ми. Подозирах, че Бренър донякъде прилича на мен в този аспект, което беше знак за алфа-мъжкар. Разбира се, повечето от нас вече са мъртви, затворени на сигурно място или трайно обезвредени, но някои имаме късмет. Аз съм късметлия. И умен.

Както и да е, реших, че мога да работя с този тип, и не ми се вярваше, че ще ми докара смъртта — в това отношение бих могъл да се оправя и сам, благодаря.

Кейт също изглеждаше впечатлена от Пол Бренър, макар да се съмнявам, че е анализирала защо. Женска интуиция.

Коктейлите ни пристигнаха и сервитьорът се поинтересува дали сме избрали какво ще обядваме. Не бяхме, но бързият преглед на менюто ми показа, че изборът ми е ограничен до животните, които можех да видя през прозореца.

— Защо не поръчаш вместо нас? — обърна се Кейт към Бренър.

Така и така той трябваше да поръчва вместо Кейт, така че и аз се съгласих, но го предупредих:

— Без карантия.

Бренър поръча на арабски и после ни попита:

— Искате ли прибори? Или предпочитате да ядете с пръсти?

Не се познавахме чак толкова добре, така че се спряхме на приборите и когато сервитьорът се оттегли, използвах възможността да говоря с Бренър в отсъствието на Бък.

— Защо ни трябва човек от ЦРУ в екипа?

— Представлението е тяхно. Освен това разполагат с цялата информация, която ни е нужна.

— Предлагам да вземем информацията и да оставим човека на ЦРУ в Аден.

— Защо не искаш човек на ЦРУ в екипа? — поинтересува се Бренър.

Защото ЦРУ иска да убие мен и жена ми. Щеше обаче да прозвучи глупаво, ако го кажех на глас, затова отговорих: