Пантерата

— Защото имат навика да усложняват нещата. И не са отборни играчи.

— Нито ти, доколкото чувам.

— Ако съм в екип, играя с екипа.

— Така е — обади се Кейт и се сети да добави: — Но понякога измисля собствени правила.

Вече разбирате защо обичам жена си.

Бренър помълча за момент, после каза:

— За да отговоря на въпроса ти: доколкото знам, безпилотните самолети с видеокамери играят важна роля в операцията. И както може би знаеш, в Йемен тези самолети се контролират единствено от ЦРУ. Именно затова се нуждаем от техен служител, когато тръгнем за Лошите земи — за да контролираме машините за въздушно разузнаване. Така ще можем да наблюдаваме в реално време всичко, направо от екран на земята.

— И след това безпилотният самолет ще изстреля „Хелфайър“ по целта.

— Предполагам, че това е една от възможностите. Тактиката се показа като много ефективна тук и в Афганистан. По този начин убихме десетки важни лидери на Ал Кайда.

— Ясно.

Излизат от пещерата или кирпичената къща да пуснат една вода и преди да се усетят, държат оная си работа в рая.

— Какво мислиш за залавянето на заподозрения жив? — поинтересувах се аз.

— Не знам. — Бренър сви рамене. — Не съм сигурен каква всъщност е целта.

— Значи ставаме трима.

— Както аз разбирам нещата, от Вашингтон биха искали да го пипнат жив, но е по-лесно да го очистим — продължи той. — Така че може би ако изникне възможност да го заловим, ще трябва да опитаме да го направим. Но ако това изглежда невъзможно или твърде опасно, ще определим местоположението и ще извикаме самолетите с техните ракети.

Кимнах и добавих:

— После ще съберем няколко парчета за идентифициране.

— Да. Имаме пръстови отпечатъци на заподозрения, както и ДНК от семейството му.

— Май няма да ми трябва разрешително за арест — отбеляза Кейт, която досега беше мълчала.

— Ще си ни нужна с разрешителното, ако ни се отвори възможност да го задържим — увери я Бренър.

Кейт кимна неуверено. Всъщност тя и разрешителното й за арест най-вероятно бяха параван за убийството на американски гражданин. Аз лично нямах проблем с това, но бе добре да имам прикритие, ако по-нататък се случи да се изправям очи в очи с г-н и г-жа ал Дервиш в съда или ако изникне някоя друга юридическа глупост. Шибана война.

— Ако успеем да задържим заподозрения — продължи Кейт, — трябва ли да го предадем на йеменските власти и да искаме екстрадирането му, или ще се опитаме да го измъкнем от страната? С други думи, екстрадиране или предаване?

Бренър отново сви рамене.

— Всичко това е извън длъжностната ми характеристика.

— А защо участва разузнаването на Държавния департамент?

— Първо, не забравяйте, че Бък Харис е дипломат към мисията за икономическо съдействие, което му дава възможност да пътува из страната — отвърна Бренър. — Забравете за разузнаването. Второ, за операцията имаме нужда и от дипломат. Трябва ни участието на Държавния департамент.

— Ясно.

С други думи, ако нещата не тръгнат както трябва — а и дори всичко да е наред, — Държавният департамент ще може да направи онова, в което го бива най-много — да се извини на местното правителство за нарушаването на суверенитета на страната и да предложи няколко милиона долара, за да забравят случая. Нали затова са дипломатите.

— Бък е безценен помощник — напомни ни Бренър. — Той познава страната, хората и езика.

— Да. Обичаме Бък. Но той знае повече, отколкото споделя.

— Предлагам да караме стъпка по стъпка и да видим какво ще излезе — предложи Бренър. — Ще получим информация и от човека от Управлението.

Пол Бренър явно не беше работил досега с ЦРУ.

Храната пристигна, сервирана в домашен стил в големи купи; всички около нас ядяха с пръсти направо от купите. Ние обаче си имахме чинии, лъжици за сипване и прибори. Храната всъщност се оказа вкусна, каквато и да беше. Взех ли си хапчетата сутринта?

— Разкажи ми за ранения тип от Ал Кайда, с който ще се виждаме в пандиза — обърнах се към Бренър.

— Уредихме срещата, като казахме на СПС, че според нас атаката може да е била планирана от някой ръководител на атентата срещу „Коул“. И затова господин Джон Кори от Екипа за събиране на доказателства на ФБР би искал да разговаря със задържания. Имаме уговорка с йеменските власти, основаваща се на пари в брой и други добри и ценни съображения, че ще ни съдействат за всичко, свързано с „Коул“ — добави той и завърши: — Нямам представа дали пленникът знае нещо за кораба или Пантерата, но определено ще го попитаме.

— Можем ли да го измъчваме?

— Сигурен съм, че това вече е направено — отвърна той. — Но СПС вероятно са съсредоточени повече върху нападението срещу инсталацията, отколкото върху Пантерата.

— Ясно. А когато го попитаме за Пантерата, присъстващите момчета от СПС ще разберат върху какво сме съсредоточени ние.

— Няма проблем — рече Бренър. — Ако приемем, че някой в затвора докладва на Ал Кайда, то това е един от начините да съобщим на Пантерата, че Джон Кори е дошъл да го търси. Нали това е целта.

— Да бе. Защо все забравям, че съм стръв?

— Не стръв — поправи ме Бренър. — Ама че негативна дума. Предпочитам да мисля за теб като за примамка.