Пантерата

Някаква млада жена се занимаваше с електрониката и когато влязохме, стана и поздрави Бренър и Бък, каза здрасти на нас с Кейт, след което излезе и затвори стъклената врата.

Имахме подобно помещение в хотел „Шератон“ в Аден, но то представляваше опразнена спалня, в която бе издигната обшита с олово шатра. Шпионският свят бе изминал дълъг път от времето, когато джентълмените не четяха имейлите на колегите си и когато беше проява на лош вкус да подслушваш на ключалката или да стоиш пред сградата и да пускаш ухо. Днес дори мърляшки страни като Йемен имат достъп до свободно продавани електронни подслушвателни устройства и дешифриращо оборудване и светът на защитените комуникации се е превърнал в игра. Американците разполагат с най-доброто, но човек никога не знае дали някой не е разработил нещо още по-добро.

Бък Харис прекъсна мислите ми с думите:

— Тук можем да говорим свободно.

Аха. Разбира се, с това изключение, че всяка дума се записваше.

Бренър включи интеркома, свърза се с йеменците в кухнята и поръча на арабски.

Бък пристъпи направо по същество.

— Около мисията има още нещо, което може би не ви е било съобщено.

Не отговорих.

— Или може би ви е било съобщено.

Отново не отговорих. Бък се мъчеше да разбере какво знаем, а аз чаках да видя дали наистина ще ни каже защо сме в Йемен.

Бък хвърли поглед към Бренър, после се обърна към нас с Кейт.

— Е, добре тогава, ще ви кажа. — Поколеба се за момент. — Една от причините да бъдете избрани за назначението е, че ЦРУ има сведения или смята, че Булус ибн ал Дервиш, Пантерата, най-вероятно ще ви набележи за свои мишени, ако знае, че сте в Йемен.

— Всъщност — отвърнах аз — това е единствената причина да ни изберат. — Обърнах се към Кейт. — Пантерата иска да си отмъсти за Лъва. — И за да съм сигурен, че е разбрала, добавих: — Ние сме примамка за Пантерата.

Кейт ме погледна, после погледна Бък и накрая Бренър.

— Разбирам.

— Добре — казах аз. — И това ни прави най-подходящите хора за работата. Точно както ни каза Том.

Тя се замисли над думите ми, но вместо да каже: „Копеле такова“, попита:

— Мислиш ли, че Том го е знаел?

Господи! Скъпа, твоето приятелче е гадно измамно копеленце.

— Ами… не че съм сигурен, но…

Бък прекъсна сарказма ми.

— Никой от нас няма представа дали е знаел, или не, пък и това всъщност е несъществено.

Не и за мен, така че се обърнах към Бък и Бренър.

— Би било хубаво, ако Том Уолш или някой друг ни беше съобщил това в Ню Йорк, за да можем да вземем информирано решение дали искаме да играем ролята на стръв за един терорист. Не сте ли съгласни?

— Съгласен — призна Бък. — Но вече сте тук, знаете защо сте тук и сега ви остава само да решите дали искате да останете, или да се качите в самолета на ВВС и да се приберете у дома.

Бренър реши да ни помогне в решението с въпроса:

— Има ли всъщност значение кой е преследвачът и кой преследваният? Това не променя особено тактическия подход.

Всъщност го променя, ако се случи да си преследваният. Все пак разбирах довода.

— Ясно. Но все пак става дума за истината в обявата за работа. От самото начало тръгнахме накриво.

— Никога не съм ви лъгал — отвърна Бренър. — И никога няма да го направя.

Погледите ни се срещнаха и инстинктът ми подсказа да му повярвам.

Погледнах Кейт, която несъмнено бе раздразнена, че е разбрала последна. Колкото до мен, аз съм си свикнал федералните да ме лъжат, но Кейт все още бе способна да се разстрои от всички глупости и идеята, че трябва да ти казват само онова, което ти е нужно да знаеш.

— Явно си знаел и въпреки това не ми каза — сопна ми се тя.

Знаех какво предстои и отвърнах:

— Исках да го чуеш тук. И не от мен.

Тя кимна и този път не каза нищо.

— Можем да ви оставим сами, за да го обсъдите — предложи Бък.

— Всяка дума тук се записва — напомних му. — Нищо не пречи да го чуете на живо и да си спестите пускането на записа.

— Просто ни съобщете решението си, ако обичате — нетърпеливо рече Бренър. — Вече знаете какво искате да направите. Така че ни кажете.

Е, това не би трябвало да е от сложните решения. Оставаме ли в този опасен кенеф, за да увиснем на куката за месо и да привлечем Пантерата? Или се връщаме у дома и вечеряме в някой приятен ресторант?

Естествено, оставаше и въпросът с кариерата, но това не беше прекалено важно за мен, макар че подобно нещо не можеше да се каже за Кейт.

В основата бяха всъщност жертвите от „Коул“, войната срещу тероризма, задникът, който се наричаше Пантерата, както и може би малко отмъщение за 11/9. Когато нещата се свеждат само до теб, правиш онова, което е най-добро за теб. Но когато става въпрос за нещо по-голямо, правиш необходимото, а не най-доброто.

Знаех защо съм тук, така че казах:

— Участвам.

— Аз също — без колебание рече Кейт.

— Добре — каза Бък. — Няма да съжалявате… Е, може и да съжалявате, но с малко късмет и добра екипна работа Пантерата ще съжалява за решението ви, както и за собствените си погрешни стъпки.

— Както казах, щом вече сте тук, имаме добри изгледи да приключим бързо и успешно — добави Бренър и се усмихна. — И аз ще мога да се разкарам от това място.