Пантерата

— Ами… както знаеш, жените не се приемат напълно в някои ислямски страни. И една неомъжена професионалистка обикновено се натъква на много препятствия. Кейт обаче, като омъжена жена, пътуваща със съпруга си, ще може да се движи по-свободно. — И добави: — И по-безопасно.

Нито аз, нито Кейт отговорихме на това, но вече започваше да ми се струва, че Том няма предвид работата на Кейт като юридически аташе в посолството.

Всъщност самата Кейт попита:

— Какво искаш да кажеш, Том?

Той отговори заобиколно:

— И на двама ви може да ви се наложи да прекрачите рамките на длъжностите си характеристики.

— Ще се налага ли да убиваме някого? — поинтересувах се.

Том не отговори със смях: „Разбира се, че не, глупак такъв“.

Всъщност не каза нищо, а това казваше много.

Вместо това стана и отиде до бюфета. Върна се с три чаши и бутилка бренди за медицински цели. Наля, чукнахме се, казахме си наздраве и пихме.

Той се обърна и се загледа за момент през прозореца, след което каза сякаш на себе си:

— Седемнайсет американци изгубиха живота си… бяха убити, когато някаква лодка приближи „Коул“ в пристанището на Аден и атентаторите камикадзе на борда задействаха мощно взривно устройство, което проби дупка в борда на кораба. Трийсет и девет моряци бяха ранени, някои от тях много лошо. — И добави: — Военен кораб за милиони беше изваден от строя за почти две години.

Именно. Това се бе случило преди почти три и половина години и продължаващото разследване даваше противоречиви резултати.

Между другото, екипът за събиране на доказателства в Йемен отдавна беше открил всички съществуващи улики, местопрестъплението — пристанището на Аден — беше буквално изгребано, а „Коул“ вече беше ремонтиран и отново в строя. Така че това беше екип за събиране на доказателства само на думи — име, което нашите неохотни йеменски съюзници можеха да преживеят. Всъщност ЕСД в Йемен разпитваше заподозрени, свидетели и информатори и активно участваше в преследването на извършителите. Именно с това се занимавах, когато бях там. Така че може би Том имаше предвид това, когато каза за прекрачването на рамките на длъжностните характеристики. Или… нещо друго.

— Идентифицирахме един от главните организатори на атаката и имаме сигурни сведения, че въпросният индивид в момента отново е в Йемен — каза Уолш. — Основната цел на екипа ни там е да открие този човек и да го пипне. — Погледна ни и обясни: — Вие ще сте част от това начинание.

И двамата не отговорихме, така че Уолш продължи:

— Покрай това назначение може да ви се наложи да излизате извън Сана — в Аден и племенните земи.

Замислих се. В племенните земи, известни на американците в Йемен като Лошите земи или Индианските територии, законите в общи линии не важаха. И освен това тези земи бяха опасни.

— Както Джон знае, това може да е рисковано — обясни ни Уолш по-подробно.

Ясно. Вече знаех отговора на „Защо ние?“ Уолш искаше да се отърве от мен. Но пък харесваше Кейт. Така че… може би аз щях да съм единственият, препуснал с камила из Лошите земи в търсене на онзи тип.

— Не се опитваш да представиш работата като особено привлекателна — отбелязах.

— Нямам намерение да подслаждам картината — отвърна той.

— Ясно. Оценявам го, Том. Но просто не виждам каква е нашата изгода от всичко това.

— Защо винаги се поставяш в центъра на нещата?

Е, това вече ме накара да се почувствам кофти. Том знае как да го прави. Затова отговорих:

— Виж, Том, аз съм патриот, войник във войната срещу тероризма, винаги съм изпълнявал дълга си и никога не съм отстъпвал пред опасности…

— Зная. И двамата сте храбри, всеотдайни…

— Именно. Но лично аз предпочитам опасността в градска обстановка. Като тук. Бил съм там — напомних му. — Спяхме обути и с оръжие в ръце. Не мисля за собствената си безопасност — уверих го. — А за Кейт.

Естествено, Кейт отговори:

— Мога да се погрижа за себе си, Джон.

— Да де. — „Тогава ти отивай“.

— Ще трябва да се явите в американското посолство в Сана най-късно следващата седмица — каза Уолш. — Така че ще трябва да ми кажете решението си до понеделник в девет. Ако кажете да, ще мога да ви дам секретните детайли по назначението. Получите ли ги, това означава, че сте приели мисията.

— С други думи, не знаем на какво казваме да, докато не кажем да.

— Точно така. Ако кажете не, тази среща не се е състояла и в досиетата ви няма да има черни точки — увери ни той. — Кариерите ви ще продължат по нормалния си път.

Да бе. Аз ще съм безработен в Ню Йорк, а Кейт ще е във Вашингтон.

— Това назначение — продължи Уолш, — стига да го приемете, ще осигури бъдещето ви…

— Ще съкрати бъдещето ни ли каза?

Той се направи, че не ме е чул.

— … дори мисията да е неуспешна. Ако е успешна, вие и другите членове на екипа, които вече са в Йемен, ще бъдете подобаващо почетени от благодарното правителство. Това е всичко, което мога да ви кажа.

Къде ще бъдем почетени? В Националното гробище Арлингтън ли?

Том имаше и добри новини.

— Мисията ви в Йемен всъщност ще приключи веднага щом пипнете въпросния човек.