Пантерата

Добър стимул да свършиш работата за една седмица. Другата страна на монетата беше, че мисията ни може да приключи и ако онзи тип ни открие пръв.

Том ме погледна.

— Назначението ще ти даде много възможности да демонстрираш неортодоксалните си понякога методи, които невинаги се оценяват тук, но ще бъдат безценни там.

Как да разбирам това? Че неуправляема стихия е нещо добро в Пясъчландия ли?

— Ще си помислим — каза Кейт. — Може ли само един от нас да каже да?

Том кимна.

Е, май виждах стария почерк. Какво направих с моите пустинни пичове при последното ми пътуване до Пясъчна Арабия?

Том стана и ние последвахме примера му.

— Ще се видим отново в кабинета ми — каза той. — В понеделник, девет сутринта. Приятен уикенд.

Ръкувахме се и двамата с Кейт излязохме.

— Да идем да пийнем нещо — предложих, докато се връщахме към фермата с кабинки.

Кейт не отговори веднага. След малко обаче каза:

— Джон, трябва да го направим.

— Абсолютно. А също и да вечеряме. Къде да те заведа?

— Трябва да идем в Йемен.

— Защо не в „При Еко“?

— Аз отивам.

— Добре. Да се обадя ли да резервирам маса?

— И бих искала да дойдеш с мен.

— Никога не бих позволил да пиеш сама.

— Слушаш ли ме изобщо?

— Не.

Грабнахме си палтата, взехме асансьора, слязохме и излязохме.

Беше ветровито и студено, но аз обичам студа. Чудесно време за пиене. В Йемен е горещо, а алкохолът е забранен.

Ако се погледне откъм положителната страна, бих могъл — както каза Том и както бях открил лично в Йемен — да бъда свободен от бюрократичните глупости тук, както и от политкоректността, завладяла напълно Федерал Плаза 26. Можех да съм себе си. Тоест абсолютен сбърканяк.

Освен това… имах чувството, че някой в Пясъчландия плаче да бъде фраснат яката. А това можеше да е интересно. Така де, никога не съм имал, нито съм искал да имам разрешително за убиване, но мога да си представя ситуация, в която подобно нещо може да се окаже необходимо и правилно. Особено след 11/9.

Всичко това изискваше сериозно обмисляне, а аз мисля по-добре на бара.

Отидохме в „При Еко“ на Чеймбърс Стрийт и докато си пробивахме път към претъпкания бар, Кейт каза:

— Тук затъваме в рутина. Готова съм за промяна. За приключение.

— Тогава да потърсим друг бар.

— Ще ценим повече живота и работата си, когато се върнем.

— Аха.

Само че не всички, които отиваха в Йемен, се връщаха.

4.

„При Еко“ е италиански ресторант, но барът е в стила на стария Ню Йорк, макар че цените са като в новия.

В тази студена петъчна вечер беше претъпкано и повечето клиенти бяха адвокати, съдии, полицейски служители и политици, чиито портфейли не бяха виждали дневна светлина от години.

С Кейт си намерихме място на бара, поздравихме неколцина познати и си поръчахме обичайното — „Дюърс“ и сода за мен и „Пино Гриджо“ за дамата.

— В Сана или Аден има ли места, където можеш да пийнеш? — попита Кейт.

— Само за това ли мислиш?

Бившата ми жена, Робин, е скъпо платен адвокат по наказателно право. Тя ми показа това заведение преди години и все още продължава да го посещава. Не ми пука и не храня никакви лоши чувства към нея, но не харесвам работата, с която си вади хляба — защитава боклуците, които в продължение на двайсет години се опитвах да вкарам в пандиза. Това създаде известно напрежение в краткотрайния ни брак. Сега съм женен за друг адвокат. Както често казвам, обичам да го начуквам на адвокати.

С Кейт се чукнахме и вдигнахме тост.

— Слава богу, че е петък.

В ъгъла имаше пиано и пианистът тъкмо загряваше.

— Помоли го да изсвири „Полунощ в оазиса“ — казах на Кейт.

Тя завъртя големите си светлосини очи.

Няколко думи за г-ца Кейт Мейфийлд, известна и като г-жа Кейт Кори. Запознахме се, докато работехме заедно по първия случай с Асад Халил. ФБР и НЙПУ са различни видове, но въпреки това се влюбихме, оженихме се (преди около четири години) и все още живеем в рая.

Кейт е малко по-млада от мен — всъщност с четиринайсет години — и разликата във възрастта не е проблем: тя е много зряла за годините си, а пък аз като че ли все не пораствам.

Както вече споменах, тя е от Минесота, баща й е пенсиониран агент от ФБР, а майка й е безделница. И двамата ме мразят, разбира се, но като се има предвид, че са от Минесота, са наистина готини хора.

Също от добрата страна, двамата с Кейт сме попадали под обстрел заедно, което се отразява добре на всяка връзка, и тя запазва хладнокръвие в подобни ситуации. Ако има някакъв недостатък, като изключим разделената й вярност, то е най-вече в това, че не оценява напълно моите полицейски навици и методи. Освен това федералните са почти оперирани от чувство за хумор, докато ченгетата са забавни. Аз се старая да стана по-сериозен, а Кейт се опитва да вижда терористите и откъм веселата им страна.

Извън работа се спогаждаме добре. Все пак се запитах как ли ще бъде в Йемен, където ще сме заедно на работа денонощно и без почивни дни. Може би ще оцени каубойския ми стил по-добре на място, където единственият закон е мъж с пистолет. Е, по-добре щеше да е изобщо да не научаваме.

Попитах за маса и с радост научих, че ще се наложи да чакаме половин час.