Пантерата

Имах малко време за убиване, така че реших да извървя четирийсетте преки. Човек винаги има нужда от физически упражнения.

Замислих се за Набеел. Повечето информатори имат или могат да ти намерят някаква информация, иначе няма да дойдат при теб. Всички искат нещо в замяна. Никога не съм виждал информатор от Близкия изток, който просто желае да изпълни гражданския си дълг в новата си родина. В случая на Набеел, както и при повечето останали, той искаше постоянно гражданство или зелена карта заради това, че е наклепал някого. Понякога искат просто пари. Парите за информаторите са лесна работа — но не и зелените карти. Междувременно още не мога да проумея защо искат да живеят тук. Да не би прекрасните им страни да смърдят?

Имам си теория за имиграцията. Стой си там, където си роден.

С Кейт се чухме по телефона и се срещнахме при „Метрополитън“. Обядвахме в ресторанта на музея, след което отидохме на изложбата на Моне. Този тип сляп ли е бил? Или на мен ми е време да сложа очила?

Вечерта отидохме с две други двойки в „Майкъл Джорданс Стейк Хаус“. Чудно място. Само холестерол и тестостерон.

Ресторантът се намира на терасата над голямата зала на „Гранд Сентръл“, с изглед към прочутия часовник, под който се срещат любовници и други. Наблюдавах как човешкото множество пристига и заминава с влакове. Гледката не се е променила особено през последните сто години — с тази разлика, че сега войници и полицаи следят всичко. Вече сякаш никой не ги забелязва — станали са част от живота. Гадост.

Ченгетата имат навика да се събират с ченгета, но след постъпването ми в АТС разширих социалния си кръг и тази вечер бяхме с федерални. За щастие двамата мъже, Ед Бърк и Тони Савино, бяха бивши ченгета като мен и работеха за федералните като всички други напоследък. Една от съпругите, Ан Бърк, беше ЧНС — член на Службата — и още работеше в 103-ти квартал. Другата дама, Мари Савино, беше домакиня и мама с двама сополанковци под петгодишна възраст и трети във фурната.

Което ми даде идея. Ако Кейт забременееше — например след около четири часа, — то историята с Йемен отпадаше. Посегнах под масата и прокарах ръка по бедрото й. Тя се усмихна.

По принцип не разговаряме по работа на подобни събирания, но тази вечер направих изключение.

— С Кейт ни помолиха да кандидатстваме за постове в Йемен.

— Откажете — посъветва ни Ед Бърк, бивш детектив от отдел „Разузнаване“ на НЙПУ.

— Познавам двама, които отидоха там — каза Тони Савино.

— И какво казват? — поинтересувах се.

— Не знам. Нито пишат, нито се обаждат…

Всички избухнахме в смях. Ченгетата имат гадно чувство за хумор.

— Прекарах там един месец, през август две и първа — уведомих ги. — Ходят по плажовете голи от кръста нагоре. Направо ти отвъртат главата.

Още смях.

— Джон.

— В Йемен мъжете са мъже, а камилите са нервни.

— Спри, ако обичаш — каза Кейт.

Така че зарязах темата. Но не и Тони.

— Сериозно, двамата, които познавах, твърдяха, че никъде извън посолството не е безопасно — каза той. — Научават кой си още щом слезеш от самолета и те държат на мушка на всяка крачка.

Това вече ми беше известно. А сега Кейт го чуваше от друг човек — но въпреки това дори не трепна. Голям инат е, ако питате мен.

— Ако не отидем ние, ще трябва да го направи някой друг — каза тя.

Силен довод. Но проблемът, както го видях при пребиваването ми там, беше в това, че имахме крайно ограничено американско присъствие в безкрайно враждебна среда. Класическа рецепта за катастрофа. Питайте генерал Къстър, ако не вярвате.

Напълно зарязахме темата — или поне си мислех така, докато Ед Бърк не каза на келнера:

— За мен камилски хуй на клечка.

Големи комедианти сме всички.

В неделя сутринта станахме късно и предложих да направя закуска.

— Искаш ли туршия и сладолед? — попитах Кейт.

— Какво?

— Трябва да си сигурна, че не си забременяла, преди да се срещнем с Уолш утре.

— Джон. На хапчета съм.

— Вярно бе. Тогава какво ще кажеш за бъркани яйца?

Закусихме, прочетохме „Ню Йорк Таймс“ и изгледахме няколко сутрешни новинарски емисии. Би Би Си наистина е най-добрият източник на новини от места, за които американците не дават и пет пари. Включихме канала точно навреме, за да научим, че в Йемен е пламнала поредната гражданска война.

Някакъв племенен главатар от Севера, Хюсеин ал Хути, искал да катурне правителството в Сана, да върне имамите на власт и да създаде ислямска фундаменталистка държава. Според репортера с британски акцент Хюсеин искал да изрита всички чужденци и неверници от Йемен и да възстанови шериата. Идеята хич не беше лоша. Имам предвид изритването на чужденците. Мен на първо място. Хюсеин искал също да резне тиквата на дългогодишния президент и диктатор на Йемен, някой си Али Абдула Салех. Изобщо Хюсеин изглеждаше като човек, успял да махне всичко забавно от един фундаменталист.

Кейт изключи звука и ме погледна.

— Нямах представа, че там има война.

— Там винаги има война. Знаеш ли, че Йемен е на първо място по количество оръжия на глава от населението? Те просто трябва да направят нещо с толкова желязо.