Читаем Парола „Херострат“ полностью

Жан Суфло се поразсея. Знаеше каква е методиката, по която работи Георг Крумов. С помощта на подходящ фермент рестриктазът изрязва нужния му ген от молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина на бактерията. По трансдуктивните методи пренася този ген в генома на специално подбрания вируид, предизвикващ мозайка по много растителни видове. След което с обикновено нараняване заразява избраното експериментално растение. По-нататък вируидът сам довършва започнатото дело. Той прониква в клетъчното му ядро и прехвърля в него нужния ген, който пък веднага се залавя с предишната си задача — да усвоява атмосферния азот.

Естествено, това не може да се постигне начаса. Има неуспехи, грешки, неточности.

Животът не е само сполуки.

Неволно в ума му мина едно ненавременно сравнение. Колко различни бяха двамата с Георг Крумов. Единият — изключително самоуверен, другият — болезнено колеблив. А животът и на двамата като че ли беше преминал по сходни релси. И единият, и другият — отначало с несполуки. И то не малко години. И двамата вече надхвърляха четиридесетте. Не им бе провървяло и с жените. Жан Суфло бе сменил три съпруги, но и трите го изоставиха. А Георг Крумов, както казваше, „от блъскането на живота не бе намерил време да се ожени“. Успехът на Жан Суфло дойде с полученото от неговия чичо наследство, което му даде възможност да разгърне всичките си заложби. А за Георг Крумов този момент още не бе дошъл. Но щеше да дойде. Суфло не се съмняваше в способностите му.

Сепна го отчаяният глас на госта:

— И ето, провал! Пълен провал!

— Чак пък толкова! — реши да каже нещо Суфло.

Георг Крумов се бе задъхал от вълнение:

— Какво повече! Да замисляш едно, да се получи друго. Искаш да ускориш еволюцията, дори да създадеш нещо, което на нея надали би й хрумнало, да вдъхнеш на цялата флора способността да се самоизхранва, без да разчита на разни там микроорганизми и изкуствени торове. А то? Наистина, опитните растения след заразяването с вируида показаха категорично, че са в състояние да си произвеждат нужните белтъци и другите органични съединения… — Той сякаш заекна: — Но… Но…

— Какво, кажете! — поощри го Суфло.

Крумов почти изплака:

— Но само след ден изгубиха зеления си цвят, пожълтяха, престанаха да растат и след още няколко дни повяхнаха. Загинаха… Вместо благодетел се оказах техен убиец… Убиец…

Той преглътна:

— Нещо с хлорофила… Какво ли… Необясним разпад…

— Може би, грешка в апаратурата?

— Изключено! Проверих многократно. Експериментът е безупречен, само че резултатът е отрицателен.

Доктор Суфло опита да се пошегува, макар да съзнаваше, че сега на госта му съвсем не е до шеги:

— Отрицателният резултат е също така резултат.

— Съществува такова правило — въздъхна Крумов. — Но за мен това съвсем не е нито утешение, нито оправдание.

И вдигна поглед:

— Съзнавам вината си пред вас. Гласувахте ми такова доверие, създадохте ми такива условия за работа, хвърлихте толкова пари на вятъра. Пък аз… Аз се оказах наистина бездарен маниак, какъвто искаха да ме изкарат предишните ми колеги…

И опита да се надигне:

— Моля да прекратим договора ни! Ще платя, доколкото мога, разбира се, с помощта на баща ми и на брат ми, полагащото се обезщетение.

Суфло също стана и положи ръка на рамото му:

— Никакво разваляне на договор! Той остава в сила. Вие ще продължите проучванията си! — И натърти: — Ще успеете! Аз вярвам във вас!

— Но…

— Без „но“! Починете си няколко дни! Да речем, на плажа. После — с нови сили на работа!

В гласа му не личеше никакво съмнение:

— Повтарям, вярвам напълно в успеха ви!

Изпрати го до изходната врата и там още веднъж го потупа по якия гръб:

— Горе главата!

После се прибра замислен в кабинета.

Работата наистина изглеждаше сериозна.

Природата не обича да й се бъркат в работата. Пожълтяване… Разпад на хлорофила… Какво ли означаваше това? Разпад на хлорофила… Дали не би могло… Всъщност какво ли?

Вътрешният телефон иззвъня настойчиво.

Суфло вдигна слушалката.

И чу гласа на портиера:

— Полиция!… Иска да влезе при вас…

— Не приемам! — отсече Суфло.

— Инспекторът настоява… Имал заповед за арестуването ви.

Доктор Суфло отсече решително:

— Нямам работа с полицията! Да се свърже с адвоката ми!

И хлопна слушалката.

Само след секунда портиерът отново иззвъня:

— Казват, че ще влязат насила.

— А вие не отваряйте! Не приемам, разбрахте ли?

Отново затвори телефона.

Лицето му бе потъмняло. Сякаш за секунди повяхнало, остаряло.

Полиция! И вече със заповед за арестуване! Това съвсем не изглеждаше невинна работа. Какво ли знаеха? И откъде го знаеха?

Уж изпипваше до съвършенство всяка своя операция. Уж беше създал непоклатима и неуязвима организация. Такава организация, че никаква улика да не отвежда до него. Организация, при която никой от служителите не познаваше този, който му дава нарежданията. И така — до върха.

Кой можеше да бъде?

Нима самата полиция бе успяла да се добере до това разкритие?

Тази полиция, която той направо подценяваше.

Или пък тъкмо това беше грешката му — че я бе подценил?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века