Пасажер 23

Момичето, което в този момент отстъпи назад и се завъртя, за да може да я огледат, носеше дрехи, каквито и Лиза можеше да има в гардероба си: къса рокля, мрежест чорапогащник, обувки на точки на висок ток. Носеше подобни неща преди време, в рокаджийската си фаза, докато не влезе без никакъв преход в готическата. Но гласовете им не бяха чак толкова еднакви, опитваше се да си внуши Юлия.

— Кажи ми, че това не е моята дъщеря — помоли тя Том.

В този момент последва кадър, при който камерата рязко смени перспективата си.

— Не… — тихо изстена Юлия, когато видя кормилото. Тъмното арматурно табло и тилът на момичето, който се движеше ритмично надолу-нагоре, докато мъжът, на когото не се виждаше лицето и в чийто скут главата ѝ бе потънала, стенеше сладострастно.

— Това Лиза ли е? — сподавено попита Юлия.

Чу как Том издиша.

— Трудно е да се каже, но е възможно.

— Възможно не е сигурно. Значи може да е и някой друг? Някой имитатор?

— Да, може би. В края на краищата не се виждат никакви лица.

— Небеса — въздъхна Юлия и затвори очи, не искаше да приеме това, което току-що бе видяла. — Значи… значи… — започна, а после довърши, — това не е тя!

Това не МОЖЕ да е тя!

— И аз не съм убеден, че е тя — съгласи се с нея Том. — Но за съжаление, няма никакво значение какво мислим ние.

Той я накара да отвори коментарите под видеото. На Юлия ѝ прилоша. Екранът преливаше от противни коментари на потребители, които се криеха зад псевдоними, докато дъщеря ѝ бе назована с цялото си име.

easyseast: Лиза Щилер, или?

Happybln85: Йеп. Веднъж я изчуках.

Tao I: Тя прави всичко за пари.

Sventhebam030: Лайняна кучка. Само духане, без чукане? Скуууучно!

JoeGoethe: Каква повлекана!

Gastl: Да, мръсна курва. Мразя тези улични кучки!

— Може ли да се изтрие това? — поиска да узнае Юлия. Чувстваше се зашеметена.

— Едва ли. Сървърът е в Того. Но дори и да открием администраторите на сайта, в което се съмнявам, видеото може да се открие в още половин дузина портали. Този боклук ще остане завинаги в нета.

— Това е лудост. Видеото трябва да се разкара. Дъщеря ми не прави подобни неща. Тя не е проститутка! Та това е… Тя…

Том я прекъсна:

— Още веднъж: все тая дали прави подобни неща, или не. Дъщеря ти живее в свят, в който слуховете са по-мощни от истината.

— От колко време тази мръсотия е в нета? — Гласът на Юлия трепереше.

— От около шест-седем седмици, ако датата, на която е качен файлът, е вярна. Видях го едва днес в двора на училището, съучениците ѝ си подаваха един телефон с видеото от ръка на ръка.

— Това обяснява всичко — каза развълнувано Юлия.

Лошите ѝ оценки, причината да не се храни, отвратителните дрехи.

Тя гневно се удари по челото.

— А аз си мислех, че това са нормалните проблеми на пубертета!

Или закъснелите последствия от развода. Или и двете. Но не и ТОВА!

— Не бива да се обвиняваш — посъветва я Том, ала това не ѝ помогна.

Когато след развода тя получи родителските права, Макс беше прав с коментара си.

Не съм дорасла за това.

Юлия отново се почувства напълно безпомощна. Светът около нея се бе разклатил и тя не можеше да запази равновесие. Нищо чудно, че точно в този момент изгуби почва под краката си. Никога преди това не бе осъзнавала с такава пределна яснота, че се е провалила като майка. Във всяко едно отношение.

— Сега разбра ли защо трябва да слезете от този кораб? — попита Том.

Да. Сигурно. Това означава… Мислите в главата ѝ не искаха да се подредят.

— Не знам, изглежда, Лиза се чувства добре тук, може би…

— Естествено, че ще се чувства добре — запротестира Том.

— … тази почивка ще ѝ се отрази добре!

— Не! В никакъв случай!

— Как така не? Отклоняването на вниманието е най-правилният…

— Не! — Том почти изкрещя.

В този момент се чу първият гърмеж.

Може би изстрел?

Юлия потрепери и погледна през вратата на балкона. Експлозиите в пристанището зачестиха. Зад затворения прозорец светлината се бе променила. Навън присветваха светкавици.

— Познавам тийнейджъри, които си посегнаха при къде-къде по-безобиден кибертормоз — съзаклятнически продължи Том.

Самоубийство?

Юлия с усилие стана от писалището, отвори стъклените врати на балкона и се загледа в златистосиньото море от светлини във вечерното небе — току-що бяха изстреляни фойерверките за изпращането на кораба.

— Не мога да я сваля на брега — чу се да отговаря.

— Но трябва! Ако Лиза възнамерява да си отнеме живота, няма по-добро място за това от един круизен кораб в открито море. Човек трябва само да скочи от борда. Перфектното място за самоубийство!

За бога! Не!