Пасажер 23

Грабна телефона и набра номера на нюйоркската клиника, където бе Анук. Елена, която бе придружила момичето до Манхатън, му се бе обадила оттам. Трябваше само да натисне бутона за обратно набиране, за да се свърже с централата. Представи се като доктор Шварц, за да го свържат по-бързо като колега, но въпреки всичко се наложи да изчака около четвърт час, докато на линията се появи лекуващият лекар доктор Силва.

— Анук не е тази, за която я смятаме — обясни Мартин на възрастния господин, който звучеше като настинал.

— Какво искате да кажете? — заинтересува се Силва.

Мартин обикаляше в кръг кухнята. Бе твърде развълнуван, за да стои на едно място.

— Тя не е травмирана, най-малкото не толкова, колкото изглежда.

— Не е травмирана ли? — Силва се възмути. — Момичето първо е било изнасилено, после отвлечено.

Мартин спря за малко да подреди мислите си, за да не звучи като откачените пациенти, които колегата му лекуваше.

— Работили ли сте с високонадарени деца, докторе? — попита той. — Знаете какво се случва, когато от тях се изисква малко. Деца с подобна интелигентност имат фрапиращо поведение. Някои са тихи, други престават да се хранят, потъват в депресии, трети обратното — стават шумни, агресивни и от време на време проявяват склонност към насилие. Към други или към самите себе си.

— Слушам ви — обади се доктор Силва, когато Мартин направи кратка пауза.

— Какво искам да ви кажа ли? Мисля, че Анук от месеци се намира в стрес, породен от занижените изисквания към нея самата. Естествено, че е травмирана от груповите изнасилвания. Ала това не може да я накара да онемее или да се самонаранява.

— И? — попита Силва.

— Простичко казано, Анук се е отегчила.

— Моля?

— Месеци наред е била затворена на кораб. Първо в помещение без прозорци, после в изолатор без възможност да се разгърне подобаващо. Дори хора със здрава психика трудно биха издържали на това. Как тогава да се чувства едно хиперактивно, високоинтелигентно дете? Това, че се е самонаранявала, е било израз на нейното подценяване.

— Какво ви навява на тази мисъл? — попита Силва.

— Кодът — отвърна Мартин. — Анук не е можела повече да издържи да стои на едно място и да следва указанията на Шала да не общува с никого. Затова тя е започнала една игра и е комуникирала с мен на таен език. Кодът на Анук е трудно да бъде разбит. Човек трябва да има феноменална памет като нея, за да го владее.

— И как функционира този таен език? — Силва прозвуча малко изнервено.

Мартин го разбираше. Той щеше да реагира не по-малко скептично, ако му се обадеше някой, който се представя за колега отвъд океана и му държи лекция.

— Направи ли ви впечатление, че Анук никога не отговаря на първите три въпроса? При нито един разговор? — попита той.

Пауза. Когато Силва проговори, звучеше смаяно.

— За съжаление, нямам право да обсъждам с непознати резултатите от лечението. — Силва отговори с тон, който не оставяше съмнение, че Мартин е ударил право в целта.

Развълнуван, той обясни на психиатъра своята теория:

— Това е системата на Анук. Разтеглено във времето, тя отговаря на третия въпрос. Конкретно това означава…

— Че едва след четвъртия въпрос дава отговор на първия?

— И след петия отговаря на втория, и така нататък. Всичко трябва да се измести с три позиции.

Мартин триумфиращо погледна първо към листа с въпросите, после към листа с отговорите. Всичко имаше вече много по-ясен смисъл, когато първият отговор на Анук се позиционираше след първия въпрос, вторият отговор след втория въпрос и така нататък. Резултатът можеше да бъде прочетен така:

Първи въпрос: Когато преди около два часа бях при теб заедно с доктор Бек, ти ми назова едно име, Анук. Можеш ли да си спомниш кое бе то?

Първи отговор: Мартин.

Втори въпрос: Имаш ли въобще представа къде точно се намираш?

Втори отговор: Анук рисува кораб.

Трети въпрос: На колко си години?

Трети отговор: 11 + 3

Четвърти въпрос: Мили боже, кой ти е причинил това?

Четвърти отговор: Майка ми.

Пети въпрос: Но ти знаеш, че аз не съм лош човек, нали?

Пети отговор: ??? (вероятно кимане с глава)

Всичко бе толкова еднозначно, толкова логично. И лесно като игра, ако човек познаваше схемата. И въпреки всичко, когато Мартин стигна до шестия въпрос, имаше чувството, че отново е пропуснал нещо елементарно.

— Това е забележителна информация, уважаеми колега — каза психиатърът. Последваха други две изречения, които Мартин не разбра.

Той посегна към молива и захапа горната част с гумичката. По време на терапията бе поставил десет въпроса. На пет от тях Анук бе отговорила по системата. Точно шестия бе останал отворен.

„Можеш ли да ми кажеш името на този, при когото си била през цялото време?“

Мартин отново седна на кухненската маса и записа №6 в листа с отговорите. Сякаш мравки го полазиха по гърба.