Пазителят на монетния двор

Хазяйката, поразително хубава жена, ни покани да влезем и ни каза, че не е виждала господин Мърсър от два дни и е много обезпокоена от отсъствието му. Господарят ми също се престори на загрижен за Мърсър, обясни, че сме от Монетния двор на Негово величество, и помоли да видим стаята му, където може да намерим нещо, което да ни подскаже местонахождението му, и вероятно да се уверим, че не му се е случило нищо лошо. Госпожа Алън, веднага ни показа стаята на господин Мърсър. От очите й бликнаха сълзи и аз предположих, че двамата с Мърсър са били много близки.

В средата на помещението имаше маса, покрита със зелено сукно, стол, хубава боброва шапка и неудобно на вид легло на колелца, същото като моето в „Грейс Ин“. Такъв е животът на ергена. На масата имаше яйце, шпага и няколко скъсани книги, сякаш читателят често се е ядосвал на писателя — нещо, което и аз понякога съм се изкушавал да направя с лошо написана книга.

— Пускали ли сте тук някой друг, откакто за последен път видяхте господин Мърсър? — попита Нютон.

— Странно е, че питате, сър — отвърна госпожа Алън. — Снощи се събудих и ми се стори, че чух шум тук, но когато отидох да видя дали не е Мърсър, нямаше никого. Стаята изглеждаше така, както я виждате сега. Мърсър не би я оставил в това състояние, защото строго спазва навиците си и много обича книгите си. Всичко това е изключително тревожно и странно за мен, сър.

— Тази шпага на господин Мърсър ли е?

— Всички шпаги ми се струват еднакви, сър — отговори тя и скръсти ръце на гърдите си, сякаш се страхуваше да я докосне, като предпазливо се вторачи в нея. — Но мисля, че е на Мърсър. Шпагата е принадлежала на баща му.

— А зелената покривка на масата?

— За пръв път я виждам, сър. Един Господ знае какво прави там и онова гъшо яйце. Мърсър не понася вкуса на яйцата.

— Нощем заключвате ли вратата си?

— Винаги, сър. Саутуърк все още не е Челси.

— И господин Мърсър също има ключ?

— Да, сър. И няма навика да го дава на друг.

— Вратата ви беше ли заключена, когато станахте тази сутрин?

— Да, сър. Трябва да съм сънувала, че тук има някого. Въпреки това съм убедена, че Мърсър не би скъсал книги. Те са главното му развлечение.

Нютон кимна.

— Питам се дали мога да ви помоля да ми донесете вода, госпожо Алън?

— Вода? В студено утро като това не ви трябва да пиете вода, сър. Тежка е и не е полезна за здравето. Може да образува камъни в бъбреците, ако не внимавате. Мога да предложа нещо по-приятно за джентълмени като вас. Желаете ли хубав ейл от Ламбет, сър?

Той прие, при това с огромно удоволствие. На мен обаче ми беше ясно, че поиска вода, за да накара жената да излезе от стаята на Мърсър, и да я претърси. Нютон започна да рови, като през цялото време коментираше как изглежда стаята. Това очевидно му се видя много интересно.

— Зелената маса, яйцето и шпагата несъмнено са друго послание — отбеляза той.

Взех шпагата и внимателно я разгледах. Нютон отвори малко чекмедже и се втренчи в кутията със свещи вътре, а аз размахах във въздуха шпагата така, както ме беше учил преподавателят ми по фехтовка господин Фиг.

— Шпагата е италианска, с чашковидна дръжка от слонова кост, дълбоко изрязана и гравирана с листа. В основата на острието има надпис „Солинген“, но името на ковача не се чете. Остра е. Бих казал, че е шпага на джентълмен — казах аз.

— Много добре. Ако госпожа Алън не ни беше казала, че шпагата е принадлежала на бащата на Мърсър, сега щяхме да знаем всичко за нея.

Нютон, който продължаваше замислено да разглежда свещите, видя разочарованието ми и се усмихна.

— Няма значение, драги мой млади приятелю. Вие ни показахте, че Мърсър е виждал по-добри дни, отколкото е очевидно от сегашните обстоятелства.

Зачаках го да направи някакво разкритие за свещите, но когато той не го стори, любопитството в мен надделя и ги погледнах.

— От пчелен восък са — отбелязах аз. — В Саутуърк бих очаквал лоени свещи. Мърсър не ми се вижда пестелив човек. Вероятно не е загубил вкуса си към хубавия живот.

— Ставате все по-добър — похвали ме Нютон.

— Но какво означават свещите? Какво е значението им?

— Значението им? — Нютон остави свещите в чекмеджето. — Използват се за осветление.

— Само това ли? — недоволно измърморих аз, виждайки, че той ми се подиграва.