Пазителят на монетния двор

Скруп покани Нютон в още по-малък кабинет. Пространството беше тясно и не можех да ги последвам, затова трябваше да изостана. Веднага щом чух, че Скруп започна да обяснява как води документите си, аз се извиних и отидох да огледам къщата.

Сейнт Леджър Скруп очевидно беше много богат. Стените бяха украсени с изящни гоблени и картини. Мебелите отразяваха вкуса на човек, често пътувал в чужбина. В библиотеката имаше красиво изработени лавици и огромна, прашна преса за подвързване, но нямах време дай се възхищавам. Бързо застанах пред лавиците и започнах да чета заглавията на книгите. Установих, че са подредени по азбучен ред, и веднага намерих „Полиграфия“ на Тритемий. Взех книгата и я отворих с надеждата, че господин Мейси може да я е надписал, но нямаше нищо, и се приготвих да я оставя на лавицата, когато ми хрумна да разгледам и другите. Имаше много книги на алхимични теми, затова излязох от стаята с убеждението, че подозренията на Нютон са правилни и Скруп наистина е замесен в ужасяващите убийства в Лондонската крепост.

И тогава направих непредвидено откритие. Напускайки библиотеката, аз завих в погрешна посока и се озовах на прага на вътрешния двор, ограден от три страни с едноетажни дървени работилници с високи комини, които не се виждаха от улицата.

Прекосих открития вътрешен двор и влязох в едната работилница. Обзавеждането приличаше на леярна в Тауър. Имаше пещ и ковашки инструменти. В това нямаше нищо странно, защото в края на краищата господин Скруп беше златар. Заинтригува ме какво кове господин Скруп, защото навсякъде бяха натрупани чинии от калай и олово, кани, халби с дръжки и капаци и калъпи, в които наскоро беше излято нещо, защото някои все още бяха топли. Други вече бяха сложени в сандъци с печата на Военната флота.

Стори ми се странно, че Скруп доставя прибори за маса на Военната флота. Спомних си обаче, че мнозина ковачи лоялно произвеждат всякакви неща за английската армия във Фландрия и войниците несъмнено се нуждаят както от оръдия и гюлета, така и от чинии и чаши.

Тръгнах да излизам от работилницата, когато погледът ми беше привлечен от празни чували на Монетния двор, оставени на калдъръма. Когато бяха пълни, чувалите се продаваха в Монетния двор и разпространението им сред хората бе оставено на произвола на съдбата, защото не бяха предвидени разходи за разпределението на парите, и както знаеше всеки англичанин, това беше голям недостатък на Голямата парична реформа. Непосредствената близост на тези разнородни предмети — празните чували за пари и съдовете от пютър51 — ме накара да заподозра, че там има нещо гнило. Огледах по-отблизо една чиния, изстъргах повърхността с върха на шпагата си и установих, че калаят всъщност е само патина. Приборите също не бяха от пютър, а от чисто сребро, направено от разтопените монети, които Монетният двор полагаше толкова много усилия да произвежда. Деянието на Скруп не само подриваше сеченето на новите монети в ущърб на кралството — да не говорим за кампанията на крал Уилям във Фландрия, защото ако нямаше пари, на войниците му нямаше да може да бъде платено, но и му носеше печалба. Скруп претопяваше монетите и нелегално ги пренасяше през Ла манша във Франция, където среброто се продаваше по-скъпо, отколкото в Англия. Нещо повече, номиналната стойност на новите монети беше по-малка от стойността на среброто, което съдържаха. Математиката в плана му беше очевидна — той купуваше сребро от един фунт за шестдесет шилинга и го продаваше във Франция за седемдесет и пет.

Печалбата беше двадесет и пет процента. Сумата не беше голяма, но ако главната цел на замисъла не беше печалбата, а предимството на френския крал, тогава актът на предателство в създаването на икономически пречки, лесно можеше да го възнагради.

Върнах се в кабинета. Нютон все още внимателно разпитваше Скруп. Краткото ми отсъствие, изглежда, бе останало незабелязано. След известно време ми се предостави възможност да кимна на господаря ми в знак, че съм изпълнил задачата. Нютон заяви, че е доволен от документите на Скруп, благодари му още веднъж за подаръка за колежа и се сбогува с него.

Отидохме в „Гърка“, където на чаша кафе Нютон ме попита какво съм открил. Разказах му какво съм видял и той остана много доволен.

— Браво, Елис — похвали ме Нютон. — Надминахте себе си. Но не забелязахте ли следи от фалшифициране на монети? Преса? Ножици за рязане на гвинеи?

— Не, но видях огромна преса за подвързване на книги.

— Преса за подвързване на книги, а? Можете ли да я опишете?

— Беше монтирана на колелца, за да може да бъде премествана лесно, без да се повдига. Мисля, че не беше използвана много. Не видях листове наоколо, нито наскоро подвързани книги. И пресата беше покрита с прах.

Нютон се замисли върху думите ми и сетне ме попита дали и книгите в библиотеката на Скруп са били прашни.

— Не, сър — отвърнах аз.

— А какъв цвят беше прахът?

— Странен. Тъмнозелен.

Той кимна убедено.

— Тогава мисля, че сте разкрили случая. Поне половината.

— Аз?