Пазителят на монетния двор

Известно време не бях сигурен дали Сейнт Леджър Скруп е загинал в пожара или е избягал. Нютон обаче не изпитваше съмнения. Докато оглеждахме задната част на къщата, той забеляза кръв на калдъръма, и за него въпросът бе приключен.

След като беше прегледан от лекар, Робле бе закаран в лазарета на „Нюгейт“ заедно с госпожа Бернингам. Той мислеше, че умира от раната, която му бях нанесъл, и призна участието си в убийствата на господин Кенеди и господин Мърсър. Както Нютон предполагаше, престъпленията бяха извършени по предизвикателен за интелекта му начин.

— В „Уит“ е известно какъв натиск се упражнява върху затворниците, за да доносничат. Господин Скруп много се страхуваше от вас, доктор Нютон, особено след като тръгнахте по следите на Даниъл Мърсър и Джон Бернингам, защото можеше да разкажат за нашата операция всичко, което бихте искали да знаете. Накратко, ние фалшифицирахме златни гвинеи и изнасяхме сребърни кюлчета, за да подпомогнем каузата на френския крал Луи и римокатолицизма. Устата на Мърсър и Бернингам трябваше да бъдат затворени. Това означаваше, че се налага да умре и ваш шпионин, защото той следеше Мърсър. Ударих го по главата, завързах ръцете му и после го дадох на лъвовете. Това беше идея на господин Скруп. Той искаше да отклони вниманието ви с нещо интригуващо за въображението ви, сър. Каза, че се интересувате от алхимия и ще направи така, че сякаш убийството е извършено от философи, както и да използваме шифър, който знае, за да ви обърка още повече.

— Как влязохте и излязохте от Тауър толкова лесно? — попита Нютон.

— Не беше трудно. Първия път влязохме в крепостта като нощни извозвани на човешки изпражнения. Стражът се държеше на разстояние от нас, защото никой не иска да се приближава до лайносъбирачи. И докато господин Скруп отвличаше вниманието му с въпроси, аз откраднах ключа за Лъвската кула. Знаехме къде е, защото пиех с пазача и той ми каза. Вашият шпионин вече беше завързан и търпеливо чакаше в каретата на господин Скруп на Тауър Хил. Втория път докарахме каруца със сено. Убих Мърсър в нашата работилница и после го сложих в каретата, а господин Скруп отиде в квартирата му, за да остави други фалшиви улики за вас. Сетне отидохме в Тауър, оставихме трупа, подредихме сцената така, както я намерихте, разтоварихме сеното и си тръгнахме.

— А книгата в библиотеката на Тауър? Господин Скруп ли я остави там да я видя?

— Да, сър.

— Бих желал да знам повече за госпожа Бернингам — обърнах се аз към Робле.

— Тя и Скруп бяха любовници, сър. Госпожа Бернингам беше безмилостна. Отрови съпруга си по внушение на Скруп, без да й мигне окото. — Робле млъкна и се закашля. — Признах всичко, сър. Не съжалявам, защото ми олекна на душата.

Аз пък съжалявах, че клетият нещастник не умря тогава, защото три месеца по-късно беше закаран с гальота на Тайбърн, където срещна смъртта си. Главата му беше забита на кол на място, откъдето се виждаше в целия град.

Смъртта на Робле беше жестока, но не можеше да се сравни с участта, която очакваше госпожа Бернингам на другия ден.

Тя беше изкарана от „Нюгейт“ и след чашка бренди, дадена й от глашатая на „Светия гроб“ бе поведена сред огромната тълпа, събрала се в средата на улицата. Там я накараха да стъпи на високо столче, сложиха примка на шията й и я завързаха за железен обръч на върха на кладата. След това ритнаха столчето и докато госпожа Бернингам все още беше жива, изсипаха две каруци съчки и ги запалиха. След като огънят изгори тялото й, тълпата се забавлява, като риташе пепелта й. Нютон и аз присъствахме на екзекуцията й. Мисля, че има нещо нечовешко в това да изгориш жена, която поради по-немощното си тяло е по-склонна да греши и следователно заслужава повече снизходителност. Жената си е жена, колкото и да е проявила коварство.

Пета глава

Исус им отговори: „Който има уши, нека слуша! Ако има светлина в човека от светлина, тя осветява целия свят: ако той не осветява, в него е тъмнината.“52

Евангелие от Тома, 24

Илюстрация — Михаел Майер, „Atalanta fugiens“, 1618

Нютон беше разкрил загадката на само две от убийствата, извършени в Тауър от Сейнт Леджър Скруп и неговият съучастник и прислужник Робле. Разкриването на загадката на другите две убийства и голямата тайна, която криеха, все още стоеше пред нас. Тук трябва да обясня какво се случи, след като къщата на Скруп изгоря и как Нютон беше изправен пред най-големия риск за живота си и опетняване на доброто му име, откакто се беше родил, защото лондонският университет на име „Живот“ предоставя на студентите си много по-разнообразно образование, отколкото може да се намери в учебните заведения в Кембридж.