Пеещата галерия

— Затънал сте до шията в грехове, отче — промълви той. — Душата ви е ранена, белязана с аления цвят на греха. Както и да е, при убийството на Брамптън сте допуснали една грешка. Забравили сте да му обуете ботушите! — Ателстан се наведе и доближи лицето си до това на капелана. — Но да речем, че по някаква причина икономът се е качил на тавана бос. Подът беше мръсен и навсякъде по него се виждаха парчета стъкло, а петите на Брамптън бяха чисти и по тях нямаше никакви наранявания. Защо ли? Защото краката му не са се докосвали до пода!

— Веши също е бил убит, нали? — попита лейди Изабела.

— Да — отвърна Ателстан. — И знаете ли защо? Веши е бил един от хората, които са влезли в стаята на съпруга ви, след като вратата е била разбита. В един момент, след като отец Криспин е бил взел отровената фигурка, за да я почисти, търговецът явно е погледнал към шахматната дъска…

— Разбира се! — извика лейди Ерменгилда. — Затова непрекъснато повтаряше, че били само трийсет и една. Забелязал е, че една от фигурките липсва! Веши все точеше лиги по Сирийците!

— После обаче фигурката се е появила отново — продължи Ателстан, — което само го е объркало още повече. Все едно, убиецът не е можел да рискува Веши да сподели подозренията си с някого и ето как наблюдателността на търговеца му е коствала живота.

— Един Господ знае как сте успели да извършите това убийство! — изрева Кранстън. — Червенокосата проститутка може да е била някоя, на която сте платили, за да изиграе ролята на примамка, а може да сте били и самият вие, преоблечен като жена. Дали ако се разровим сред вещите ви, няма да открием червена перука и рокля, а? Но ето че пак сте допуснали грешка. Упоили сте Веши или пък сте го ударили по главата, а после сте го обесили под един от сводовете на Лондонския мост. Естествено, надявали сте се никому да не мине през ума, че предвид нивото на водата в онзи момент подобна смърт би била невъзможна.

— Чакайте! — извика отец Кристин. — Твърдите, че отровата е била у мен, макар да ви е известно, че дама, отговаряща на описанието на лейди Изабела, е купила същата отрова от аптекаря Саймън Форман!

— Да — рече Кранстън, — и това е третата ви грешка, отче. Вярно, че с лейди Изабела обсъждахме този въпрос, но тогава вие не бяхте в стаята! Не помните ли, че помолихме останалите, включително вас, да излязат? Сър Ричард, лейди Изабела, ще потвърдите ли?

Двамата кимнаха.

— А впоследствие да сте споделяли с капелана за какво сме си говорили?

Тайните любовници поклатиха глави.

— От друга страна, не може да си подслушал разговора — обади се лейди Ерменгилда. — Знам го, защото самата аз се опитах да разбера какво става, навъртайки се покрай вратата на салона, но не чух нищо!

— От всичко това, отче, се налага един-единствен извод — обади се Ателстан. — Тези неща са ви известни, понеже самият вие сте се преоблекли като лейди Изабела, скрили сте главата си под червена перука и качулка и сте отишли в Найтшейд Хаус, за да купите отровата — той отпи от чашата си с вино. — И това ви достави удоволствие, нали?

Капеланът отказа да отговори.

— Но как е възможно? — извика лейди Изабела.

— О, отец Криспин е обмислил всичко до най-малката подробност. За да даде тласък на цялата история, е поставил едно от копчетата на Брамптън близо до ръкописите на съпруга ви. Естествено, имало е риск отровата да бъде проследена…

— И затова лукавият капелан е решил да набеди вас, лейди Изабела! — довърши Кранстън. — В крайна сметка фактът, че сте изневерявали на съпруга си с брат му, ви е правел идеалната заподозряна!

Вдовицата извърна поглед, а отец Криспин скри лицето си в ръце. Лейди Ерменгилда се обърна към Кранстън и злобно го изгледа.

— Явно не сте чак такъв глупак, коронере. Но въпреки това май забравихте някои неща. Ако синът ми беше докосвал отровената шахматна фигурка, по ръцете му нямаше ли да има следи? И как си обяснявате смъртта на Алингам?

Ателстан сведе очи към капелана. Отец Криспин вдигна глава и отвърна на погледа му, без да мига.

— Да не забравяме, че за телата на сър Томас Спрингал и мастър Алингам се погрижи именно нашият убиец — рече монахът, — което значи, че преди да ги помаже с миро, той спокойно е можел да измие ръцете им.

— Точно така! — прошепна сър Ричард. — Мъртъвците бяха миропомазани веднага!

— Затова не открихме никакви следи — продължи непринудено Ателстан. — Но вие сте престъпник, отче. Коварен убиец. И ние знаем защо сте се превърнали в такъв. Помните ли младия паж, който падна през прозореца? Сър Томас го е харесвал, но после ви е спипал да съчинявате любовна поема за него. Не се опитвайте да отричате, видяхме я. Та подозирам, че вие сте се опитали да прелъстите момчето, но нещо се е объркало. Кажете ни, отче, пажът сам ли скочи от прозореца, или вие го бутнахте?

Капеланът хвърли гневен поглед на Ателстан, но запази мълчание.