Пейзажите на времето

После Кронкайт отново говореше с онзи тънък глас. В болницата „Паркланд Мемориъл“ току-що завършила кратка пресконференция, докато показвали Хейс. Малкълм Килдъф, заместник-прессекретар на президента, описал раната. Един куршум попаднал в долната част на тила на Кенеди, излязъл от другата страна и оставил малък отвор. Входната рана била по-голяма и силно кървяла. На президента били преляти няколко литра кръв група 0 Rh (-), както и 300 mg хидрокортизон интравенозно. Отначало лекарите вкарали тръба, за да прочистят дихателните му пътища. Това не помогнало. Главният лекар Майкъл Косгроув решил да извършат трахеотомия. Тя отнела пет минути. Млечен Рингеров разтвор — видоизменен физиологичен разтвор — бил вкаран в левия крак чрез катетър. Президентът започнал да диша свободно, макар все още да бил в кома. Разширените му очи били отворени и гледали право към светещата над него флуоресцентна лампа. През носа и зад трахеята му вкарали назогастрична сонда, за да прочистят евентуални източници на гадене в стомаха. В двете плеврални кухини поставили билатерални гръдни тръби, за да изсмучат увредената тъкан и да предотвратят колапс на белите дробове. Сърдечният пулс на президента бил слаб, но постоянен. Отначало се погрижили за изходната рана, тъй като Кенеди бил по гръб. После трима лекари го обърнали настрана. Входната рана зейнала, повече от два пъти по-голяма от изходната и се оказала основната причина за загуба на кръв. Била обработена без проблеми. Докато Килдъф говорел, президентът все още бил в травматологична зала № 1 на болницата „Паркланд“. Състоянието му изглеждало стабилно. Нямало очевидни мозъчни увреждания. Десният му бял дроб бил натъртен. Дихателната му тръба била разкъсана. Ако се изключели усложнения, изглеждало, че ще оживее.

Госпожа Кенеди не била уцелена. Губернатор Конъли бил в критично състояние. Вицепрезидентът не бил ранен. Лекарите не можели да коментират броя на изстрелите. Било ясно обаче, че президентът е засегнат само от един куршум.

Тълпата около телевизора замърмори и се раздвижи. Усещането за светлина и притискаща жега беше изчезнало. Предметите вече не се люлееха, като че ли ги гледаше под вода, която пречупва лъчите. Гордън си проби път през наблъсканите един до друг студенти. В главата му бръмчаха объркани мисли. Той отвори плъзгащата се стъклена врата към дървената веранда, излезе навън, без да мисли прескочи парапета и се озова на паркинга. Извади екипа си за тичане от багажника на шевролета и се преоблече в близката мъжка тоалетна. По шорти и обувки за тенис изглеждаше толкова млад, колкото и мнозина от студентите, които все още се тълпяха в стаята за забавления в очакване на новини. Гордън изпита почти приятно, леко усещане за освободеност и енергичност. Не искаше да мисли повече в момента.

Той се затича по равния, влажен пясък. Духаше силен вятър и събаряше кичури черна коса над очите му. Тичаше с наведена глава и наблюдаваше ударите на краката си в земята. Когато петата му се блъсваше в пясъка, под нея се появяваше светъл кръг и избиваше вода. Плажът се втвърдяваше под всяка стъпка и се превръщаше в еднаква плочеста сивота зад гърба му. Над главата му с вой прелетя хеликоптер.

Гордън заобиколи града и през сърповидните заливчета се насочи на юг, докато не стигна до Наутилус стрийт. Пени проверяваше писмени работи. Той й разказа новините. Тя искаше да включи радиото, да разбере повече, но Гордън не й позволи. Пени неохотно излезе с него. Спуснаха се до плажа и поеха на юг. Никой от двама им не говореше. Пени беше нервна, лицето й бе мрачно. Морският бриз отвяваше хребетите на вълните и ги нагъваше като знамена от пяна. Гордън ги гледаше и си мислеше, че идват чак от другия край на Тихия океан, докарани от приливи и ветрове. Двамата бързо крачеха по плитчините. Когато наближаваха сушата, морският пясък отстъпваше под тях, краката им затъваха и те забавяха ход. Вълните прииждаха, по-бързо на върха, отколкото отдолу и гребените им пропадаха напред — кипяща енергия, идваща откъм Азия.

Пени го извика. Беше влязла навътре. Той я последва. Правеше го за пръв път, но това нямаше никакво значение. Те изплуваха зад вълните и останаха да чакат прииждането на следващата голяма. Тя се движеше величествено бавно. Тъмносинята линия се удебели и нарасна. Гордън я наблюдаваше и преценяваше къде ще се разбие. После се хвърли напред с бързи удари с ръце и крака. Пени го изпревари. Той усети, че нещо го издига нагоре и водата пред него пропадна. Разнесе се грохот и той се устреми напред все по-бързо. Размаха ръце и се наведе наляво. Пръски замъглиха очите му. Той премигна. После разсече повърхността на вълната и се заби в стена от вода, която се пенеше и кипеше към брега.

45.

1998 г.

Джон Ренфрю остана в лабораторията през цялата нощ. Агрегатът работеше и той категорично нямаше да го спре, докато не свършеше горивото. Ако го стореше, не можеше да е сигурен, че отново ще успее да го запали. По-добре беше да продължи и да види какво ще стане. За да не съжалява после.