Пентаграм

Замисълът за „Проекта Европолис“ възникна през 1999 г. Представата, че през следващите години някъде в сърцето на Европа стихийно може да възникне град – спонтанна столица на Европейския съюз, завладя въображението ми и реших да го предложа на събратята си от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ като междуавторски, а по-късно и като международен, паневропейски литературен проект. Съответно аз трябваше да напиша първите произведения, които да зададат параметрите и атмосферата на виртуалното селище, където етносите и традициите на всички европейски народи образуват сплав от срещата с енергията на бъдещето. Засега предлагам на вниманието ви тези три разказа. Една повест е в процес на създаване. Николай Теллалов се включи в проекта с три чудесни разказа, Георги Малинов създаде най-крупното произведение в този колективен свят – повестта „Прототипът“, а Григор Гачев работи над своя визия за него.

Пентаграм

Уилмър Бърди потресен огледа остатъците от закуската си, които неравномерно бяха покрили територията на местопрестъплението. Той! Професионалистът! Беше! Повърнал! Върху! Трупа! На убития! Такова нещо не му се бе случвало от двайсет години насам, откакто бе прекрачил прага на отдел „Убийства“. Беше повторил новобранския си подвиг, без да разбере как вълната отвращение го застига абсолютно неподготвен и го кара да изригне с широко отворена уста, като ужасена риба, която е видяла пред очите си безкрайна пустиня.

Наистина това, което убиецът бе направил с тялото на жертвата, надминаваше всяко предположение. Тялото не само бе обърнато практически наопаки, но и вътрешностите бяха подредени, по някаква своя непротиворечива логика, като че ли широко отворените отвъд болката очи е трябвало да наблюдават до самия край процеса на сортирането. Кръвта също беше пролята не навсякъде, а в някакви като че ли обмислени петна и локви.

– Не се стягай, Бърди, все някога можеше да ти се случи отново, дори аз съм впечатлен – старият съдебен фотограф Курт го потупа по рамото и добави съчувствено: – Наистина съм впечатлен! – Това не бяха празни думи в устата на човек, който е фотографирал и дигитализирал поне няколко хиляди трупа, разчленени и пръснати по най-безумни начини.

Бърди го погледна с благодарност, имаше нужда от утеха. Една от изгодите да работиш със стар изпитан екип – съдебният лекар Плачек също съсредоточено се правеше, че не е забелязал нищо, въпреки че беше напълно невъзможно. Уилмър преглътна, изплакна устата си на мивката в ъгъла и написа върху екрана на органайзера си: „Ритуално убийство – семантичен анализ?“. Надрасканите с разкривения му почерк думи плавно се трансформираха в красив дигитален шрифт, което гарантираше, че машинката го е разбрала правилно, и потънаха във въображаемата „три-де“ дълбочина, което пък значеше, че аналитичните търсачки са се заели с работата си и по неведомите друми на мрежата са плъзнали стотици ботове и ловци на аналогии.

Скоро беше снет пълният триизмерен модел на убийството. Курт започна да прибира уебкамерите си и с кисело мърморене да ги подрежда в металния си куфар. Плачек и сътрудниците му се заеха да събират тялото в отделни прозрачни опаковки, като че ли се готвеха за изложба на бодиарт. Но това никак не ги правеше да изглеждат щастливи творци.

Беше оставил колеоптера си на паркинг-терасата, обслужваща 55-ия етаж, и лесно успя да се отдели от небостъргача. Любим ритуал по оглеждането на местопрестъплението му беше станала трикратната обиколка на сградата преди тръгване. Тук имаше какво да се огледа. Огромната петоъгълна сграда бе известна в града под името „Пентагрониум“ и за нейния създател се говореха ред тъмни слухове, които Бърди се надяваше, че никога няма да проверява. Е, опря и до това. Ексцентричният италиански предприемач Фабрицио Мортаделини, за изненада на своите католически предци, се беше побъркал не на готическа тема, както можеше да се предполага, а бе станал поклонник на новооткритата религия Мохенджо Даро. Разчитането на древните йероглифи от тази протоцивилизация в началото на 21-ви век предизвика както голям бум в археологията, така и не по-малък в мистиката. Разкритията на истинския древен мистичен смисъл на пентаграма, водещ към мохенджийския бог Ро-зог и неговото ритуално Куче М-зог, вляха в тъмните езотерични общества нова енергия и се заговори за „нова ритуалистика“. Това пък съвпадна по време със застрояването на Европолис. Динамичният ултрамодерен град растеше с оптимизма на всяко ново нещо, но по неговото тяло като архаични тумори на телесен рудимент се пръкваха такива странни и екзотични постройки като петоъгълната призма на „Пентагрониум“. Макар по-късно и той уволнен от Мортаделини, третият архитект бе успял да изобрази всички противоречиви изисквания на своя работодател и да накара модерната високотехнологична сграда да изглежда едновременно и старинна, и екстравагантна, мрачна и блестяща, с тонираните си във виолетово фасадни стъкла, редувани с плочи от тъмно оксидиран метал и псевдоантрацитни фризове.