Читаем Пентаграм полностью

Та-тарата-таратата-таратата-татарата, чушки-мушки, бели гушки, да ги пипнеш бели гушки, като чушки или душки, писвай, миксвай, назлъндисвай… хобот, защо пък хобот… май… ааа, да не забравя лекарствата си преди лягане… че утре пак ще имаме ритуал по призоваване на М-зог…

3 часът през същата нощ:

Петима от спящите на 55-ия етаж едновременно сънуваха убийство. Ще кажете, какво толкова, нали са писатели на хорър – това им е работата, но въпреки това такова съвпадение става рядко дори и тук – като парад на планетите.

Никой от живите в този момент не знаеше, а и не можеше да знае, че под подовото покритие на апартаментите на етажа, върху бетонната плоча, с човешка кръв е нарисувано петоъгълно заклинание. Огромният йероглиф на езика даро беше нанесен върху още мокрия бетон на плочата, после бяха положени инсталациите на подовото отопление и красивите пластолитови плочи на настилката.

Йероглифът имаше пет върха, над всеки от които се разполагаше по една спалня от петте ъглови апартамента. Всеки от тези върхове имаше и по една тънка нишка, която го свързваше с центъра на петоъгълника, където според официалните чертежи, оставени в градския архив от Мортаделини, трябваше да има централен ствол на небостъргача. Но на нито един чертеж не беше указано, че в този ствол е предвидена малка камера, запечатана още при основното строителство. В напълно затворения обем имаше само две неща – малка петоъгълна дървена масичка, покрита с ритуални знаци от езика даро, а върху нея стоеше укритият от археолозите уникален артефакт на религията даро – кристалът Възел.

Целият 55-и етаж на небостъргача „Пентагрониум“ беше превърнат в ритуален камък за призоваване на древното божество Ро-зог, представляваше магически капан, който бе готов да щракне, ако се изпълни едно-единствено условие. Удивително е, че условието не се бе изпълнило досега. Едва тази нощ това се случи!

Маститата авторка на 38 романа за убийцата на зомбита Бети Блъди, която имаше навика преди лягане да остави на дисплея на компютъра си недовършена сцена от поредната книга, сега я сънуваше. Чудовището, което се готвеше да я разкъса, не беше от нейния роман и никак не приличаше на сънувано…

Руският студент, който страстно се надяваше никога повече да не види родината си, продължаваше насън да превежда френския разказ, който очакваха от него в списание „Кръв и кости“. В разтегленото пространство на съня убиецът все не можеше да пререже сънната артерия на героя и струята кръв…

Младият автор, който вече бе публикувал два разказа в любимото списание и подготвяше за печат други три, в тази нощ изведнъж ясно видя кого ще убива, сам, със собствените си ръце. Друг път жертвата му беше в мъгла, говореше непонятни фрази и всичко ставаше лесно като в гейм-симулация. Но сега той ясно позна баща си и това го изпълни с неизразима наслада…

Дебютантката преживяваше вечерта след триумфа на първата си книга в сладостни сънища. Превъзходното ù настроение се помрачи само веднъж, когато тълпата симпатични извънземни същества изведнъж промени поведението си, започнаха да ù мятат злобни погледи, предните им зъби се оголиха и тя изведнъж забеляза, че държи в ръцете си автомат, за който знаеше със сигурност, че е със сребърни куршуми. Натисна спусъка. Съществата с ярост гълтаха куршумите и се пръскаха във въздуха на отровно зелени парчета…

След като си бе взел увеличена доза от лекарствата, Франсоа знаеше, че на другия ден „тата-рата-рата-та“ няма да вилнее така безмилостно из главата му и докато управлява автоматите за чистене на любимия му 55-и етаж, ще може все така да си чете любимото списание „Кръв и кости“. Измъченият му от циклофреничните пристъпи мозък си почиваше, като превърташе познати сцени на убийства от любимите му


Всяко от петте спящи тела в петте ъглови спални се обви със слабо бледокафяво сияние.

То изтече надолу и попи през подовата настилка до невидимите линии по бетонирания йероглиф.

Стече се по петте радиални нишки към централната ритуална камера.

Изкачи се по краката на дървената масичка, като накара всеки от резбованите знаци да припламне, сякаш някой го прочиташе.

Преля в кристалния Възел и го накара да свети.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика