Пентаграм

Сънят беше гаден, но не това я събуди. Смяташе, че не е сама в стаята. Човешките сетива имат някаква отвъдпрагова способност да разбират тия работи, колкото и дълбок да е сънят. Тя седна в леглото си, с разумната убеденост, че сега ще се измъкне от лапите на нощния кошмар и ще се успокои. Ето, ще огледа празната стая и ще… но защо стената се надува така отвратително? Стените не правят така! Гладката пластолитова стена на спалнята заприлича на нещо средно между корем на бременна кобила и морав оток. После от нея се отдели еластична сфера и преди младото момиче в леглото да успее да издиша плътно смачкания зад зъбите въздух, се превърна в нещо живо и реално. Не беше сън. Напомни ù на някаква древна графика, но ужасът от реалната близост на създанието засенчи всичко. Явно не бе успяла да издаде нито звук, защото жвакащото отлепяне на изрода от стената изпълни спалнята с реализъм. А създанието не бързаше. То пристъпи на два крайника, но приличаше на изправено на задни крака огромно куче. Дългата му конска глава обаче бе изпълнена с различни по дължина и закривеност зъби. Бавно протегна към нея предния си крайник, който завършваше с четири тъмно проблясващи нокътя, чиято десетсантиметрова дължина и острота не будеха никакви колебания.

Създанието беше Убийството, а тя беше Жертвата.

Младата жена в леглото не можеше да престане да бъде писателка дори и в този момент. „Убийствена яснота!“ Помисли си, че за пръв път разбира смисъла на тези думи. В същата секунда си даде сметка, че става дума за нейната смърт в ръцете на това, и ужасът окончателно я превзе. От гърлото ù най-сетне потече онази безкрайна първа буква на азбуката, която премина в хъркане едва когато съществото с мигновено движение на бръснещите си нокти разсече лявата ù гръд, дълбоко, до ребрата.

Студенина, преди болката, разумът разбира, макар и да не иска да повярва, но вече знае! За части от секундата през него пробягват картини на най-плашещите представи „дано не… о, боже, само не…“ и почти в същия миг сетивата донасят, че точно това се случва с тялото ù. В онзи безкраен миг, преди да се раздели с него, тя Разбира какво иска То, но знае, че не може да го каже на никого вече…

М-зог завърши ритуала и старателно избърса ноктите си в един по чудо останал бял къс от чаршафа. Обичаше да оставя следи, те бяха част от Йероглифа Убийство. Господарят Ро-зог можеше да бъде доволен – след още четири такива части всичко щеше да бъде готово за Посрещането. Той тръгна към стената и влезе в нея. Реална за него бе само тънката диря от засъхнала кръв, положена по бетонната плоча на 55-ия етаж, която го водеше към запечатаната стая…

Бърди се почувства адски глупаво. Едно е да изкара цяла нощ в безумни брътвежи с Филип, да спори с него до прегракване и в края на краищата да се остави да бъде убеден, че системният анализ на престъпленията и на самата сграда водят към хипотезата за „скрития убиец“. И какво само направи, копелето му смахнато. Хакна базата данни с конструктивните чертежи на сградата (тях ги пазеха особено старателно от апартаментските крадци), после се включи в потока от текущите кинематични напрежения на кулата (оказа се, че всички високи сгради имат такова наблюдение срещу бури и земетресения) и му доказа, че някъде вътре в централния ствол на небостъргача има премълчана в чертежите кухина. По-точно стая. Как влиза и излиза престъпникът ли? Ами вие, криминалистите, толкова обичате загадката на заключената стая… И толкоз. Това е то Филип – можеш да се съгласяваш или да не се съгласяваш се него, но не можеш да го премълчиш…

И ето го сега него! Професионалистът! В четири през нощта! Въоръжен! Незаконно прониква в сградата на местопрестъплението! Това, ако не е лудост… А какво би могъл да каже на шефа си или на някой колега? Да се опитва да го вербува за безумната хипотеза? Ха! Усещането за нелепост се засили, когато мигащата върху екранчето му точка го доведе пред гладката пластмасова коридорна стена. Сега трябваше да разруши тази приятна и гладка повърхност само в името на една представа, и то без да е готов да обясни поведението си по нито едни приемлив за нормалните хора начин?! Огледа се в двете посоки. Както си беше мъртвило, такова и си оставаше – никой от жителите на хорър свърталището не напускаше уютния свят на своите нощни кошмари, за да види как един следствен инспектор от отдел „Убийства“ ще размени кариерата си срещу призраци.

Дълбоко въздъхна и извади от чантата си малкия, но мощен плазмен резач.

М-зог вдигна глава от кристала. Някой се опитваше да влезе в обиталището му. Това беше добре. Йероглифът бе сглобен и нямаше нужда да се бави за Ритуала. Щеше да убие дошлия бързо – като храна. Имаше нужда от допълнителна храна.

Зачака.