Пентаграм

… както го беше казал Кафка, „затворената кухина на самотата“ или нещо подобно, Бога ми, защо не могат тези лекета да четат руски декаданс, ако щеш им дай картина на Кандински, пак ще те питат кой е нарисуван тук… Не, не трябва да се разсейвам с това, преводът трябва за другата седмица. Размърдай се, тъп задник, ако искаш да останеш в Европолис. Хората ми дадоха шанса с тази повест, усещам, че не ги смущава невръстният ми вид и ме харесват. Хайде, по дяволите, винаги съм искал да превеждам разкази на ужаса, нали затова емигрирах в края на краищата! Студентството рано или късно ще свърши, и отново, здравей, здравей, туземен край… Пък и разказът е страхотен, копелето здраво пише, я как го е издиплил: „Яростната вълна на кръвта изми душата му“. Как най-точно ще прозвучи това на френски?…

ІІІ.

… мама ще го хареса. Никой не може да си представи, че моята майчица е най-добрата ми приятелка. Нека си търсят прилика между психологическите ù романи и моите „Сатанински сънища“ – това са си мои разкази и изборът на теми си е мой, мама няма нищо общо с това. Няма да забравя оня дърт паламуд с изблещените очи, който на премиерата на книгата ми изломоти: „Младата госпожица сигурна ли е, че това, с което се занимава, има смисъл?“. Много ми пука дали има смисъл, важното е, че едва навършила двайсет години, издавам дебютна книга в специалната серия на „Кръв и кости“ и ето ме, в самостоятелен апартамент не къде да е, а в легендарния „Пентагрониум“, в самия „епицентър на дарк хорър взрива“, както обича да казва господин главният редактор, как всъщност му беше името… Пък и обичам да им натривам носовете на самодоволните тарикати… Руди… направо ми олекна, като го изографисах в „Хищната пустиня“. Ха, била съм си отреагирвала на униженията, като че ли половината писатели по света не правят същото… Така му се пада на Руди, не съжалявам за нищо и това е! Ето на, толкова се ядосах, че ми се приспа, ще отложа новия разказ за утре, пък каквото ще…

ІV.

… студено ме погледна и изговори – баща ми винаги изговаря докрай думите, не си играе с тях като с парите, – ти, вика, синко, да не мислиш, че правенето на милиони е като съчиняване на страхотии? Как мога да му обясня, че единствено, докато съчинявам тези „страхотии“, се чувствам жив, че по този начин виждам скритата жестокост на света? И в култа на Ро-зог ми харесва искрената голота, с която е разсъблечено убийството – може би най-човешкото действие, ако не се смята сексът, разбира се…

V.