Пентаграм

– Фидеара винаги е пълна с туристи, господине, по всяко време на годината. Повечето фидеарци работим към туристическата индустрия и аз не намирам нищо срамно в това – с какво е по-лоша тя от другите? Неслучайно Деара не познава войни повече от петстотин години! И вие в Нангар – от Нангар сте, нали? – и генералите от Кондаф се нуждаят от тихо и уютно местенце, за да си починат от бойните полета! Само дето напоследък се активизираха онези международни разбойници от Огнището, но вие не се тревожете, господине, те чужденци не закачат. Пък и тази година за министър назначиха госпожа Рохал’кн’Брил, аз преди десетина години работех в нейния тогавашен отдел като машинописец и я познавам – много способна и твърда госпожа, тя ще ги постави на мястото им. Вие сигурно ще си зададете въпроса, който ни задават всички туристи, които возя – как аз като мъж понасям властта на жените у нас, този архаичен матриархат, зависимото и безгласно положение на мъжете? Ще ви отговоря, ще ви отговоря, господине. Цялата работа е в гледната точка! Във възпитанието. Аз съм истински деарец, тук съм израснал, тук съм възпитан, за мен тия неща са естествени. Можете да се учудите, господине, но това положение за друго не бих го заменил. Мъжете у нас сме свикнали да не се навираме между шамарите, да не се самоизтъкваме. Работим си скромно като секретари, помощници, консултанти на ръководните дами… Те се борят за власт, а в тази борба някого свалят, нали? Докато за умния съветник винаги има търсене, работата му винаги е на уважение. А колкото до семейните отношения, там вече някои неща изглеждат другояче – мъжът в края на краищата си е мъж, нали? Ха-ха-ха!

Баюн постепенно престана да слуша шофьора-екскурзовод. Мисълта му не можеше да се концентрира върху нещо определено – пречеше навалицата от нови впечатления. Деара не беше толкова проста и разбираема, както изглеждаше…

X. Наор’нд’Наор

Стори му се, че се е събудил в друга стая, два пъти по-голяма. После разбра, че илюзията е създадена от дневната светлина, ярко отразена в огледалото, което заемаше цялата стена срещу прозореца. Това двойно отражение придаваше на стаята странна импозантност. Баюн неволно започна да разглежда в огледалото огромното легло, на което беше спал едва ли не напряко и от което сега се подаваше собствената му разрошена, сънлива и небръсната физиономия.

Повече не му се спеше – винаги на ново място беше така. Той стана, въпреки че до срещата в Деарския електромеханичен институт оставаха повече от два часа. Искаше му се да полежи още, но от това щеше да последва лениво разположение на духа през целия ден.

Когато излезе от банята, желанието да се върне отново в леглото беше изчезнало. Стратегът отвори папката на нощното шкафче – там, както във всеки луксозен хотел, имаше приготвени листове и пликове за писма. Искаше да напише няколко реда на майка си; започна да избира между картичките, на които искряха фидеарските красоти – несъмнено по-цветни от действителността. От втория сектор на папката се подаваше някакъв сгънат лист. Баюн го разтвори и с известно учудване зачете текста, отпечатан с едър декоративен шрифт. „Инструкция за начинаещите обожатели на Деара“ – гласеше заглавието.

„Който и да си ти – делови пътник или временен беглец от светската и военна суета на своята страна – ти си гост на Деара. През времето на твоето пребиваване тя ще бъде твоята майка и любима. Не се учудвай, пришълецо – Деара е майка на своите дъщери, които носят върху красивите си силни рамене бремето на цялата духовна и държавна власт, майка на своите синове, които непокварени от лъжовни илюзии за мъжко надмощие, уверено крачат редом със своите обожаеми дами и им помагат във всичко, на което са способни.

Несъмнено ти много си чувал за нашите деарки. За тяхната красота, гордост и благородство. За тяхната свобода в любовта, неограничавана от никакви административни бракове. Но не си създавай илюзията, че ще срещнеш лекодостъпните момичета от курортите на своята държава. Откажи се от подобно отношение – с него ще изгубиш всички шансове и – ако си упорит – ще привлечеш интереса на нашата Контролиция. Уверявам те, че тя, независимо от мъжкия си състав, работи добре.

Вашите държави непрекъснато воюват, изясняват отношения, изпадат в конфликти и противоречия. Нашата Деара е дама, в чието сърце винаги ще се намери място за теб и твоята почивка от суетата. Стига да намериш ключа към това сърце.

Щастливи преживявания и чувства, пришълецо!“

Баюн прибра листа обратно.