Пентаграм

Явно убеден от Наор, барманът се измъкна иззад стойката. Изглежда подът отзад е бил поне с една педя по-нисък, защото на бял свят – т.е. в помещението – се появи гигантско туловище, разширяващо се от раменете надолу в поразителен ханш и колоноподобни крака, които го понесоха към ъгловата маса с два стола. На тях седяха брадясали мъже с неопределена външност. Единият спеше, другият разглеждаше света с неподвижен поглед, раздвижен само от въртенето на главата. Изглежда бяха от постоянната декорация на заведението. Когато барманът им заговори – отначало тихо и бащински, – в очите на будния пламна неподправен ужас. С неочаквана ловкост той хвана спящия и го придърпа в скута си, прегърна го през раменете – спящият само примляска и продължи да спи. Барманът ги задърпа. Будният продължаваше да го гледа с ужас отдолу нагоре, от очите му потекоха едри пиянски сълзи. Беше вкопчен от спящия си компаньон с надеждата, че заедно по-трудно ще ги изхвърлят. Изглежда стремежът да остане зад масата беше за него проблем, сравним само със запазване на девственост или поне революция от среден мащаб. Но барманът не пожела да се съобрази с това. С професионално движение хвана под мишниците по-активната част от двойката и я помъкна към изхода. Спящият, без да напуска блаженото състояние, провлачи пробитите си подметки между масите.

Когато седнаха, Баюн видя в разширените от мрака зеници на Наор своето отражение – елегантно, вежливо, непроницаемо и странно напрегнато. Тази привична в последните месеци маска изведнъж го раздразни. Сега, тук, той не беше пилот, стратег, агент, емисар. Беше един млад мъж на двадесет и седем години и можеше да си позволи естественост… вместо това продължаваше нищо незначещия разговор, отчаяно търсейки онази фраза, онази дума поне, която би променила изцяло тона му, съдържанието, поведението, всичко…

– Всички сте филове!

Баюн едва не подскочи, когато този писклив глас преряза въздуха.

– Гнусен тип!

Той различи в полумрака чертите на къдрокосо пълничко момиче, седящо до самия бар, което енергично размахваше стиснатия в юмрука си огромен камул.

– Всички сте филове, гнусни типове, чакате само великата деарска мръсница да ви впрегне нанякъде и ще размахате опашки!

Партньорът ù – слаб мъж с красиво безволево лице – се мъчеше да я усмири с успокоителни жестове и объркано мърмореше.

– Не трябва, мила, моля те, не трябва, хайде да вървим, хайде…

– Няма! Ти ще си вървиш! Всички ми омръзнахте, повръща ми се, чувате ли, повръща ми се от вас!

Тя хвана с трепереща ръка чашата и наведнъж изгълта съдържанието ù. Възползвайки се от паузата, слабият мъж наметна на раменете ù лекото палто и с мека настойчивост я поведе към изхода. Тя престана да шуми, пристъпът беше минал, раменете под тънките ръце на партньора ù беззвучно, спазматично се разтърсваха. Баюн дълго и озадачено гледа след тях, а после, обърнал се, видя пръстите на Наор, стиснали до побеляване ръба на чашата. В сянката на ъгъла очите ù почти не се виждаха, потънали в необяснима за него тъга и болка.

– Отново същото, без дух да остане! – в гласа ù прозвуча злоба.

– Отново?!

Баюн категорично нищо не разбираше. Едва сега като че ли Наор го забеляза. От очите ù изчезна студеното ожесточение.

– Извинете, Баюн. Забравих, че вие фактически нищо не знаете за Деара.

Тя помълча малко и добави:

– Виждате ли, аз я познавах…

– Кого, Деара ли? – глупаво попита стратегът.

Наор криво се усмихна.

– Става дума за Кайнир… за това момиче, Баюн. Много често се срещахме преди в Клуба на равните. Тя четеше там прекрасни и смели стихове, това беше чудесно, но после винаги започваше да говори за въоръжени акции, за нападения, измисли цяла теория за това, а когато се мъчехме да ù обясним някои неща, започваше да крещи почти както сега и накрая престана да идва… После разбрахме, че се е включила във „взривните отряди“ – има у нас такава терористична организация, познавам някои от тях. И този, нейният приятел… знаете ли, тя не може да го търпи и същевременно не може без него, той е единственият мъж, който е в състояние да понесе всичките ù неврози и изстъпления. Той… беше ми съученик, имаше бъдеще на химик, още в училище правеше опити, откриваше някакви свои структурни теории… А сега им прави бомби. И ще свърши заедно с нея в подземията на Контролицията, а за контролицерите ще има още един повод да тършуват из нашите клубове, за тях възможността да ни припишат акциите на „взривните“ е добре дошла, Баюн.

Той я гледаше с широко отворени очи.

– Велика съдба, Наор, за пръв път научавам, че у вас има някакви съпротивителни движения. Простете, но нима в Деара има основания?

– Основания… Какво значи основания, Баюн? Има една вечно отворена социална рана – нашият „матриархат“! Една старателно поддържана, противоестествена пародия на древния матриархат, която за някои е много удобна, защото тези някои смятат, че така ще предпазят обществото от промени, нали всяка промяна е опасна преди всичко за сейфа!