Пентаграм

Баюн седна в предложеното му кресло и пое тежката папка. Започна разсеяно да я прелиства, чертежите и полупознатите формули се плъзгаха пред погледа му, но в паметта не оставаше нищо. Той се учуди на разсеяността си, докато разбере кой знае защо неразбраната досега истина, че много повече го интересува тази загадъчна, спокойна Наор, с нейното „нд“, поясняващо, че тя е дъщеря на майка си Наор и тази нейна майка е вероятно видна ръководна дама с благороден произход… От ниския фотьойл, без да вдига поглед, той можеше да види твърде малко – пред очите му бяха две малки изящни обувки, от които нагоре продължаваха вълнуващи, може би малко пълни крака – нищо повече. Тогава Баюн направи единствено възможното…

… вдигна глава и я погледна в лицето. Посрещнаха го две заинтересувани насмешливи очи.

Той се усмихна, като си пожела най-обезкуражаващата усмивка.

– Знаете ли, аз съм практик. Преди да съм видял прибора, чертежите не ме вълнуват толкова.

– Можете да го разгледате – Наор посочи стенда.

– Знаете ли… в момента повече предпочитам да разглеждам вас. Ако деарските закони позволяват, разбира се!

– По този въпрос много ясно е казано в инструкцията за начинаещи обожатели! – с привидно сърдит тон отвърна Наор. – Не сте ли я чели в хотела?

– Да, видях я, само че…

– Какво „само че“?

– … виждате ли, аз съм неграмотен!

Тя го изгледа с широко отворени очи и изведнъж избухна в смях. Смехът ù протегна във въздуха онази звънтяща тънка нишка, с която започва приятелството и близостта, и Баюн, който също се засмя, разбра, че въпреки всички тревоги, въпреки всички проблеми, неговите двадесет и седем години също са подвластни на деарската магия, която събира в невъзможна едновременност толкова много и толкова различни мисли и желания…

* * *

Белезите на някогашна украса висяха по стените на заведението (което най-точно би могло да се нарече кръчма) във вид на проядени от бръмбари платнени обшивки, съдържащи всички цветове освен белия. Масите отдавна не познаваха покривка, а мръсните газоразрядни тръби пръскаха също така замърсена светлина върху съмнителната пъстрота на посетителите.

Бар с меланхоличен барман, който налива чашите, без да сваля стъкления си поглед от пространството над главите на своите клиенти.

Голямо, неприятно високо, препълнено с маси, около всяка от които седят четирима и поне един стърчи отстрани за компания.

Баюн се чувстваше много странно. Това започна още сутринта, когато приключиха с документацията и демонстрациите на стабилизатора. Баюн изрази напълно искрен възторг от качествата му. Наор мълча дълго, толкова дълго, че тишината в лабораторията стана почти веществена, и неочаквано попита.

– Баюн, за довечера някакви планове имате ли?

– Не.

– В такъв случай имам намерение да ви поканя на… едно място, където ще можете да разглеждате и мен, и Деара на моя фон. Тази Деара, която туристите не познават!

Тя каза това с невероятна естественост, сякаш го канеше, за да му демонстрира друг образец на ротатора. За кой ли път през този ден Наор предизвикваше недоумение в чувствата му; откровеността на реакциите ù започваше да му харесва изненадващо силно. Преди една-две години у него едва ли би могла да се появи дори представа за такова женско поведение или ако беше възможно, то щеше да му се стори сухо, противоестествено, дори цинично и отблъскващо. А сега беше… съвсем обратното. Едно движение на ръката ù, една пестелива усмивка, мигновеният поглед на светлите ù очи, които тя в застинал полет спираше в неговите, можеха да го вкарат в душевно състояние, за което нямат значения всичките комрани, дилетилевци, демони, фартати. Разбира се, през ум не му мина да се откаже от поканата или дори да зададе някой уточняващ въпрос. За въпроси Баюн просто не се сети и през целия ден, докато обикаляше забележителностите на Фидеара, беше принуден да гадае какво ли ще е това тайнствено място.

Беше именно тази кръчма.

Пробиха си път до бара. Докато Наор полугласно убеждаваше нещо бармана, който дори я удостои с разфокусирания си поглед, Баюн продължи да се оглежда и най-сетне разбра какво създава у него чувството за неестественост. Жените! Те преобладаваха сред посетителите. Възрастни и млади, почти момичета и раздърпани полудами, държащи или оставили пред себе си чаши с различни размери и съдържание – впрочем повечето с традиционното деарско тоно, което хвърляше светлосини отблясъци върху лицата и масите. Съвсем близо до него зад масата седеше възрастна жена, която в Нангар би могла да бъде домакиня на голяма къща и майка на четири деца. Баюн ясно виждаше месестия профил, когато тя отмяташе мрежестия воал под шапката си и пиеше направо от бутилката.