Пентаграм

– Извинявай, но непрекъснато ми говориш за общества и култури, а тогава, в Нангаруза, или дух знае къде, аз се срещнах с теб, бих се с твоя „Тарган“, ти ми съобщи, че от днес нататък в главата си ще имам Предписание, ти обърна живота ми. Кой си?

Жълтокосият го изгледа замислено.

– Кой съм аз ли? Зависи къде. Там, на моята Земя, съм просто писател и метаисторик на средна възраст, който месеци наред поглъща и овладява като своя културата и езика на някоя планета като твоята, докато се усети готов, и живата му мисъл и образ с цената на неимоверни енергии пробие пространството и проникне в съня на един спящ пилот, наречен Баюн Глордах. Той да изсънува невъзможния си въздушен бой и да понесе нататък Предписанието и кръста си…

– Кръста? – не разбра Баюн.

– В нашата митология има една такава история с кръст…

– Добре, а после, в чакалнята на Едносъщния храм?

– Тогава бях само изображение, предназначено за бодърстващия ти мозък, както сега. Не ми трябваше да ти внушавам нещо, интересуваше ме докъде си стигнал в мисленето.

Баюн разбра. Спомни си очаквателния напрегнат поглед на Демона тогава в чакалнята. Спомни си мислите на предишния Баюн-пилота и разбра колко много се е променил. Че от предишната му омраза към Демона не е останало много. Трябваше веднага, в същата секунда да каже нещо, да сгъсти в една фраза всичко, което е постигнал и изстрадал. Вместо това с чужд глас запита:

– Кажи ми… – не можа да нарече Демона никак и продължи – какво всъщност трябваше да направя под ръководството на Предписанието, направих ли го и ако не съм, тогава кой?

– Трябваше да се подхвърлят някои сведения за опасностите на военните учени и да се обезвредят бомбите, които вашият Презитег от страх и глупост смяташе да хвърли в Кондафския залив.

– Затова ли отварях сейфа на фелдстратега Гарлик?

– Предписанието представлява присадена към съзнанието ти група от цели, както и неизвестна за вашата наука способност за обработка на сведенията, идващи от околния свят. В определени от Предписанието моменти ти изцяло действаше в името на тези цели и никакви норми за приличие и порядъчност не можеха да те спрат. Зная, че искаш да ме попиташ за Йохат… не, не знаех как ще действаш, просто поведението ти трябваше да бъде максимално близко до най-краткия път към целта.

– В такъв случай не разбирам кой е извършил всички тези героични действия – доколкото си спомням, нито учени, нито бомби не съм обезвреждал…

Демона го гледаше все с оная объркваща, пълна със симпатия усмивка.

– Нужната работа я свърши Халбун Криш.

– Чувала Халбун?!? – за пръв път тази вечер Баюн изпита истинско изумление.

– Да – потвърди с весел тон гостът. – Знаеш, че и при вашите разузнавачи за особено важни задачи се изпращат по двама, които нищо не знаят един за друг. Вие също бяхте двама.

– И аз…

– Да, ти се оказа неудачният вариант. Вие двамата бяхте подбрани с противоположен тип психика. Колкото ти беше порядъчен и наивен, толкова Халбун – хитър и безпринципен. Не можеше да се знае кой в конкретните условия ще се окаже по-подходящ. Халбун не си губеше времето да страда по загубената свобода на волята, защото никога не я беше имал. Неговата безгръбначност и липса на съпротива бързо го приближиха до успеха. А твоето Предписание получаваше от Халбуновото сигнали, че задачата се изпълнява успешно, и постепенно се изтриваше от мозъка ти. Така че когато Лори-Бин ти предложи спасителната си теория, ти вече нямаше нужда от нея.

„Колко много – уморено си помисли Баюн – ми се събра тази вечер. Довчера ми се струваше, че нищо по-сложно не може да има от търсенето на пътя. А сега и да го намеря, няма да съм сигурен дали съм го направил сам, или са ме извели за ръката.“

– Бих предпочел да не зная това.

Очите на жълтокосия твърдо блеснаха.

– Не мислиш така!

– И това ли знаеш?! – крясна Баюн. – Всичко знаеш, или сега си решил да ми присадиш ново Предписание? Присаждай, Баюн-чи носи, Баюн Глордах има език, голям като на фил, и може да оближе не едни ботуши за чужди цели. Казвай новата задача, този път ще бъда удобен като Халбун… Впрочем защо си дошъл при мен, след като отдавна е доказана непригодността ми?

Гостът продължаваше да го гледа с острия си поглед, само че като че ли беше по-уморен.

– Накрещя ли се?

Баюн седна и сърдито заби поглед в пода.

– Искаш ли да станеш отново такъв, какъвто бе, преди да се срещнем?

Този въпрос изби почвата под краката на гнева му. Още преди да се замисли и огледа назад, долови дивото желание да не става. Не заради кариерата или заплатата. Осъзна до каква степен е свикнал да мисли и да разбира. Колко му бе скъпа идеята, че светът може да бъде направен по-смислен. Ако загубеше това, губеше всичко.

Вдигна поглед и срещна очите на Демона. Това не беше демон, а приятел, непознат доброжелателен странник, който му предлагаше не изход от лабиринта, а свещ, за да търси изхода.

Мълчаха дълго, загледани един в друг, и всеки мислеше за нещо свое. И това беше прекрасно – никога досега Баюн не беше изпитвал такова съгласие с друг човек, ако не се смятат Наор и Рел Ваус.