Песента на Тъмния ангел

Корбет се приближи до мастър Джоузеф и го зашлеви през лицето.

— Заслужаваш си го — прошепна той, след което удари мъжа отново, разкървавявайки устата му. — А това беше заради Марина, която без съмнение си убил!

— Не е вярно! — изпищя мастър Джоузеф.

— Вярно е, копеле такова! — изсъска Корбет.

После кралският пратеник отиде при Филип Нетлър и сведе поглед към него.

— Нали знаеш, че и двамата ще увиснете на бесилото?

В отговор Нетлър просто изскимтя. Корбет приклекна до него.

— Ще увиснеш на бесилото — прошепна той. — Когато кралските съдии чуят за тази история, те без съмнение ще поискат тя да бъде подробно разследвана. После ще бъдеш подложен на мъчения, докато не си кажеш всичко — с кои капитани сте работили, къде сте пращали момичетата и момчетата, къде сте скрили печалбата си… Но това няма да бъде достатъчно, за да бъде въздадено правосъдие, нали? Кажи ми — той ли уби Марина?

Нетлър кимна.

— Да не си посмял, кучи сине! — изкрещя мастър Джоузеф.

После водачът на Пастирите се опита да се нахвърли върху доскорошния си пръв помощник, но оковите около китките и глезените му го спряха и той се строполи на колене. Ранулф го вдигна обратно на крака.

— Ти си убил онази девойка! — каза той тихо. — Тя е бягала от теб. Тичала е през обвитата в мъгла пустош. Един Господ знае накъде се е била запътила. Може би е искала да отиде при семейството си? Или пък се е опитвала да се добере до имението Мортлейк? Ти обаче си разбрал, че нещо не е наред, и си се отървал от нея. Изнасилил си горкото момиче и после си го удушил! — Ранулф придърпа мъжа по-близо до себе си. — Може пък господарят ми да прояви благосклонност към мен — прошепна той — и да ми възложи задачата да те ескортирам до Лондон!

По лицето на мастър Джоузеф плъзна подигравателна усмивка.

— Не забравяй за Гилбърт! — заяде се той.

— А, да, горкият Гилбърт! — Корбет остави Нетлър и застана до Ранулф. — Истината е, че ти си взел огърлицата на убитата девойка и си я подхвърлил в къщата на Гилбърт. По това време бедното момче и майка му вече са били избягали, подплашени от подхвърлените шепнешком обвинения срещу тях. Ти просто си пуснал огърлицата на пода и хладнокръвно си се върнал в Убежището, осъждайки една старица на смърт чрез удавяне и, ако не беше Божията милост, сина й на смърт чрез обесване — кралският пратеник погледна към пребледнелия Гърни. — Не си ли спомняш, сър Саймън? Не помниш ли колко внезапно си тръгна мастър Джоузеф от съдебното заседание в енорийската църква? Тогава си помислих, че е доста странно един религиозен водач да изостави толкова бързо трупа на една от своите, но вече знам, че му е било все едно. Марина вече не го е интересувала.

— Но как разбра истината? — попита Гърни.

— Новопридобитото богатство на съдебния пристав Робърт ме накара да се замисля. Запитах се: защо му е на някакъв загадъчен благодетел да дава пари на златар от Бишопс Лин и да го моли да ги предаде на бедния съдебен пристав от затънтеното рибарско селце Хънстън? — Корбет се приближи до Бланш и нежно постави ръката си върху рамото й. — Предполагам, че баща ти също се досеща откъде са дошли тези пари — той погледна през рамо. — Сър Саймън, приключих с тези злодеи. Имаш ли място за тях в тъмницата си?

Гърни кимна.

— Затвори ги тогава там, но ги дръж разделени. Нетлър може да реши да свидетелства срещу съучастника си и да се остави на милостта на краля. Ако наистина го стори и ни предостави всички подробности — имена, дати и прочие — може да си спечели някакво облекчение на присъдата.

Нетлър вдигна очи и лукаво погледна към кралския пратеник. Мастър Джоузеф изруга и се опита да се нахвърли върху него, но успя само да се строполи на пода сред дрънчене на вериги. Гърни почти беше стигнал до вратата, за да повика хората си, когато водачът на Пастирите успя да се изправи обратно на крака.

— Чакай! — изкрещя той.

Корбет се обърна и въпросително повдигна вежди.

— Искаш да си признаеш всичко честно и откровено ли, мастър Джоузеф?

— Как пък не!

— Какво тогава?

— Мога да ти дам сведения.

Кралският пратеник се приближи.

— За какво?

— За съкровището.

— Какво съкровище? — попита Корбет.

Водачът на Пастирите вдигна окованата си във вериги ръка, за да избърше кръвта от устата си, и злобно се взря в кралския пратеник.

— Първо ми дай думата си.

— Няма начин да бъдеш помилван, мастър Джоузеф, Хюбърт Мъгуел, или както там предпочиташ да се наричаш. Ти ще увиснеш на въжето при всички положения!

— Не се безпокоя за себе си. Още сега съм готов да се кача на ешафода. Смъртта не ме плаши изобщо. Известно ми е, че ще отида в Ада, където ще танцувам с дявола и ще те чакам да дойдеш, Корбет!

— Какво искаш тогава?

— В Лотбъри имам къща, жена и дете. Знам, че все някога ще научиш за тях. Искам да ми обещаеш, че близките ми няма да пострадат и че къщата няма да им бъде отнета.