Песента на Тъмния ангел

По-късно през същия ден кралският пратеник и помощникът му присъстваха на погребението на Мънк в църковното гробище. После в земята беше спуснат и един ковчег от брястови дъски, в който лежеше покритият с платно труп на отец Августин. Гърни обеща, че веднага щом новият свещеник пристигне, ще бъдат отслужени заупокойни литургии и за двамата мъже. След погребенията Корбет отиде да огледа изоставената къща на свещеника. Слуховете за отец Августин вече бяха обиколили селото и, както обикновено ставаше в такива случаи, селяните се бяха изсипали в дома му и бяха отмъкнали всичко ценно, което им беше хванало окото — завивки, възглавници, свещници… Гърни последва кралския пратеник и мрачно се огледа наоколо.

— Това място трябва да се очисти! — заяви той. — Слава Богу, че съкровището се намери и че кошмарът, който ни съпътстваше през последните месеци, най-после ще приключи.

Накрая Корбет се сбогува, излезе от двора и препусна към имението Мортлейк, оставяйки сър Саймън да дава указания на дякона как да стопанисва църквата до пристигането на новия свещеник. Докато Ранулф приготвяше багажа им, кралският пратеник се отби в покоите на бледата и все още доста неспокойна лейди Алис, за да й пожелае бързо възстановяване. Гърни се върна вечерта и покани гостите си на малко празненство, което протече доста хаотично. Мрачният господар на имението и домакинството му през цялото време се опитваха да скрият облекчението си от факта, че Корбет скоро си заминава. Ранулф пък, който нямаше подобни задръжки, си пийна добре и на висок глас заяви, че макар да не иска да обиди присъстващите, едва ли скоро ще поиска да се върне в Норфък.

— Служителите от Хазната скоро ще пристигнат, нали? — попита Гърни.

— Доколкото познавам краля — отвърна му Корбет, — смятам, че ще поиска да дойде лично. После хората му ще приберат съкровището, а двамата Пастири, затворени в тъмницата ти, вероятно ще бъдат изпратени на съд в Лондон. Искам аз да платя за надгробния паметник на Мънк — добави той.

— Не, не — възрази Гърни.

Кралският пратеник обаче настоя и извади няколко монети от кесията си.

— Ето — рече той. — Трябва да стигнат за надгробен камък за Мънк, кръст за свещеника и заупокойни литургии и за двамата.

Не след дълго вечерята приключи и Корбет и помощникът му се върнаха в стаята си, където Ранулф проглуши ушите на господаря си, обяснявайки му какво щял да прави, когато се върнели в Лондон.

Докато го слушаше разсеяно, кралският пратеник легна в леглото и придърпа завивките върху си. По някаква причина Амилия Кълпепър не му излизаше от ума. Той си припомни самотната бесилка на скалите и си представи как съпругата на пекаря обгръща любовника си с ръце, без да забележи как той намъква примката на шията й. Дали в онези последни мигове от живота си жената беше разбрала какво става, запита се Корбет. И дали доброволно се беше предала?

На следващата сутрин кралският пратеник побърза да се облече, след което закуси и се сбогува с Гърни и лейди Алис. Накрая препусна към скалите, последван от доста мълчаливия Ранулф, който явно все още страдаше от последиците на снощното си преливане. Утрото беше спокойно; облаците се бяха разкъсали и морето отразяваше бледата слънчева светлина, проникваща през тях. Когато стигнаха до бесилката, Корбет дръпна юздите на коня си и се взря в стърчащите греди и грозните, ръждиви куки, забити в тях.

— Какво има, господарю? — попита кисело Ранулф. — И защо сме тръгнали към Бишопс Лин?

— Помисли, Ранулф. Помисли за всички тези убийства и зловещи интриги. Знаеш ли на кого най-много съчувствам аз? На съпругата на пекаря, Амилия. Тя не се е интересувала нито от съкровището, нито от каквото и да било друго — просто е обичала онзи проклет кучи син Августин до полуда — Корбет се взря в помощника си през рамо. — Той е притежавал богатство, каквото малко от нас ще притежават някога, но го е отхвърлил заради сандъци със скъпоценни съдове и торби с монети.

В следващия момент конят на кралския пратеник стана неспокоен заради вятъра и той успокоително го потупа, но не откъсна очи от ешафода.

— Помолих сър Саймън да изгори бесилката — рече Корбет тихо. — И той се съгласи. На мястото й ще бъде издигнат кръст, на който ще бъде издълбан призив към пътниците да се помолят за душата на Амилия Кълпепър.

— Бас ловя, че на Гърни му е мъчно, задето не можа да се докопа до съкровището — заяви Ранулф, изравнявайки коня си с този на господаря си. — Онзи тлъст доктор също изглеждаше доста разочарован.

— О, не се безпокой за тях — отвърна Корбет. — Сър Саймън познава добре закона. Все пак съкровището беше намерено в неговото имение. Освен това потирът ще си остане в „Кръст Господен“.

— И с това историята приключва — заяви Ранулф.