Петдесет нюанса сиво

Дали Крисчън е разбрал, че има такава любов? Колко грубо са го лишили от любовта, която му е била нужна в детството, от любовта, която се полага по право на всяко дете. Сърцето ми се сви. Думите на майка ми прелетяха като лек зефир през съзнанието ми: „По дяволите Ана! Какво повече искаш? Да ходи с табелка с неонови букви на главата ли?" Тя мислеше, че Крисчън ме обича, и да, това беше нормално. Тя искаше най-доброто за мен. Тя вярваше, че заслужавам най-доброто. И тогава, в момент на просветление, разбрах. Беше съвсем просто. Исках неговата любов. Нуждаех се от любовта на Крисчън Грей. Ето защо бях толкова притеснена и объркана. Защото някъде дълбоко в мен, на някакво съвсем първично, фундаментално ниво, видях дълбоката си потребност да бъда обичана и грижовно защитавана.

А заради петдесетте му нюанса аз се дърпах. Доминантно-подчинената връзка беше само за отвличане на вниманието от основния проблем. Сексът беше върховен, той беше богат, красив, но всичко това нямаше никакъв смисъл без любовта му. А това, което най-много ме тревожеше, беше съмнението ми, че той е способен да обича. Та той не обичаше дори себе си. Спомних си как говореше за себе си с презрение. За нейната любов, която той намирал за единствената приемлива за него. Наказван, бит с камшици или каквото там е включвала връзката им... той е усещал, че не заслужава ничия любов. Защо се чувстваше така? Как беше възможно? Думите му ме преследваха. „Много е трудно да израснеш в перфектно семейство, когато самият ти не си перфектен".

Затворих очи и се опитах да си представя болката му. Не можех дори да се насиля да разбера. Изтръпнах, когато се сетих, че може да съм казала нещо повече в съня си. Каква тайна бях издала? Какво му бях признала насън?

Погледнах към блакберито с глупавата надежда, че то ще ми даде някакъв отговор. И съвсем според очакванията ми... нищо. Реших да изпратя имейл на моя господин Петдесет нюанса. И без това още не бяхме излетели.

От: Анастейжа Стийл

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 12:53

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Отново се радвам на първокласно обслужване, за което Ви благодаря.

Броя минутите да те видя тази вечер и евентуално да те изтормозя да ми кажеш какво съм казала насън.

Твоя Ана

От: Крисчън Грей

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 09:58

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа, очаквам с нетърпение да те видя.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Отговорът му не ми хареса. Беше много орязано, стегнато, формално, нищо в неговия шеговит, остроумен стил.

От: Анастейжа Стийл

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 13:01

До: Крисчън Грей

Скъпи мой господин Грей, Дано нещата около „ситуацията" да се оправят. Тонът на мейла Ви ме безпокои.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 10:04

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

Ситуацията можеше да е много по-добра. Излетяхте ли? Ако да, не бива да пращаш повече имейли. Излагаш се на риск, което е в пълно противоречие с правилата, касаещи личната ти безопасност. Това, което казах за наказанията, го казах съвсем сериозно.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„Майната му! Добре! Уф!"

Какво ставаше? Нещо го ядеше. Сигурно заради „ситуацията". Да не би Тейлър да бе изчезнал безследно? Или пък да е загубил няколко милиона на борсата?

От: Анастейжа Стийл

Относно: Преиграваш

Дата: 3 юни 2011, 13:06

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Мърморко,

Вратите на самолета са все още отворени. Закъсняваме с десет минути. Моето благополучие и здраве, както и тези на останалите пътници, са в пълна безопасност. Може да успокоите сърбящата Ви ръка засега.

Госпожица Стийл