Читаем Петдесет нюанса сиво полностью

- За мен беше удоволствие, госпожице Стийл. Той се усмихна, а аз тръгнах към сградата. Портиерът ми кимна вече ме познаваше.

Колкото повече наближавах тринайсети етаж, толкова повече стомахът ми се свиваше в нервно очакване. Защо бях така притеснена? Знаех, разбира се. Защото не знаех в какво настроение ще го сваря. Моето друго аз се надяваше само на едно, а аз и подсъзнанието ми се гънехме в догадки.

Беше странно, че Тейлър не ме посрещна този път, но нали паркираше колата. Крисчън беше във всекидневната и говореше по блакберито. Гласът му беше тих. Гледаше през огромната стъклена стена към падащия над Сиатъл здрач. Носеше сив костюм, сакото му беше разкопчано. Прокарваше ръце през косата си притеснено, напрегнато. Какво се случваше? Но притеснен или не, той беше така красив! Как е възможно външният вид на този мъж да действа като... белезници, като затвор.

- И никаква следа?... Добре... Да... Обърна се и ме видя. Цялото му изражение се смени за секунди. Напрежението изчезна и отстъпи място на облекчение. Но този път беше и нещо друго. Очите му пламнаха, като на хищник, току-що забелязал плячката си. И този поглед се заби точно в слабините ми.

Устата ми пресъхна и усетих как тялото ми разцъфтява с цветовете на желанието

.Дръж ме в течение каза кратко той, затвори телефона и тръгна с бързи крачки към мен. Стоях парализирана под погледа му. Изяждаше ме с очи, докато разстоянието между нас намаляваше. Ставаше нещо... нередно може би. Напрежението в здраво стиснатите му зъби, очакването и дори тревогата в очите му... Докато вървеше към мен, той бързо свали сакото и развърза вратовръзката си. Хвърляше ги на пода след себе си. И в следващата секунда ръцете му бяха около мен. Притисна ме, грабна опашката ми и я дръпна назад, за да вдигне главата ми към лицето си, после започна да ме целува, все едно животът му зависеше от това. Какво ставаше, по дяволите? Изскубна ластика от косата ми, но аз дори не обърнах внимание на болката. Целуваше ме първично и отчаяно. Нуждаеше се от мен. Не знаех каква е причината, но никога не се бях чувствала толкова желана и нужна. Никога никой не бе изпитвал такъв силен копнеж към мен. Отвръщах на целувката му трескаво. Тъмно, опасно и толкова еротично чувство! Езиците ни се вплетоха, страстта ни един към друг изригваше катастрофално бързо. Дъхът му беше божествен, миризмата му... миризмата на Крисчън и неговия шампоан. Ново и зловещо. Някаква емоция, която не подлежеше на никакъв контрол.

- Какво има? попитах задъхано.

- Толкова съм щастлив, че се върна. Нека се изкъпем заедно. Сега!

Не знаех дали е молба, или заповед.

- Добре прошепнах и той сграбчи ръката ми и ме поведе към банята.

Пусна водата в грамадната душ кабина и бавно се обърна към мен. Очите му бяха полузатворени.

- Харесвам полата ти. Много е къса. Имаш страхотни крака. Гласът му беше дрезгав.

Събу обувките си, наведе се да свали чорапите, без да откъсва очи от мен. Не можех да говоря. Гладният му поглед не само възбуждаше, но и озадачаваше. Да се чувствам така желана от този гръцки бог... Правех това, което правеше и той. Изух ниските си черни обувки. И тогава той скочи като котка и ме стисна до стената. Целуваше лицето ми, гърлото, устните, ръцете му бяха заровени в косата ми. Усещах хладината на плочките зад гърба си. Стисната между огъня на тялото му и хлада на стената. Сложих ръце върху мускулите под раменете му и стиснах. Той изстена. Стиснах по-здраво.

- Искам те сега, веднага. Бързо. Силно... Ръцете му вече бяха на бедрата ми и вдигаха полата ми Кървиш ли още?

- He. Изчервих се.

- Добре.

Палците му се пъхнаха под белите ми памучни бикини. После той бързо коленичи и ги задърпа надолу. Полата ми беше на кръста, на практика бях гола от кръста надолу, задъхана, чакаща. Той сграбчи бедрата ми и ме бутна назад към стената. Целуваше бедрата ми. После рязко разтвори краката ми. Извиках силно, когато усетих езика му около клитора си. Не можех да спра стоновете си. Ръцете ми сляпо търсеха косата му.

Езикът му се въртеше неуморимо, безмилостно, настоятелно, неспирно. Силата на усещането бе почти близо до болка. Тялото ми затрепери и той ме пусна. Не! Гледах го задъхано и умоляващо. Той стисна лицето ми с ръце и притисна силно устата си към моята. Езикът му се плъзна в устата ми. Усетих вкуса на соковете си. Чух как разкопчава ципа си. Хвана ме здраво за бедрата и ме вдигна.

- Увий крака около мен, бебчо. Гласът му беше плашещо настоятелен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Уроки счастья
Уроки счастья

В тридцать семь от жизни не ждешь никаких сюрпризов, привыкаешь относиться ко всему с долей здорового цинизма и обзаводишься кучей холостяцких привычек. Работа в школе не предполагает широкого круга знакомств, а подружки все давно вышли замуж, и на первом месте у них муж и дети. Вот и я уже смирилась с тем, что на личной жизни можно поставить крест, ведь мужчинам интереснее молодые и стройные, а не умные и осторожные женщины. Но его величество случай плевать хотел на мои убеждения и все повернул по-своему, и внезапно в моей размеренной и устоявшейся жизни появились два программиста, имеющие свои взгляды на то, как надо ухаживать за женщиной. И что на первом месте у них будет совсем не работа и собственный эгоизм.

Кира Стрельникова , Некто Лукас

Современная русская и зарубежная проза / Самиздат, сетевая литература / Любовно-фантастические романы / Романы
Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза