Петдесет нюанса сиво

Виното беше сансер, много освежаващо и ароматно. Той ми наля малко, наля и на себе си.

- Какво става със ситуацията попитах много предпазливо.

¹ Извън контрол каза той горчиво. Но не бива да се притесняваш, Анастейжа. Имам планове за теб тази вечер.

- О, така ли?

- Да. Искам те готова в Стаята след петнайсет минути. Погледна ме настоятелно и добави: Може да се приготвиш в твоята стая. По една случайност гардеробът ти е пълен с дрехи. За теб. И не искам да ми спориш!

Присви очи. Погледът му казваше: „Само се опитай се да кажеш нещо!" И аз не казах нищо, а той тръгна към кабинета си.

„Аз? Да споря с господин Петдесет нюанса?" Задникът ми не бе готов да плати подобна цена. Седях на стола и се опитвах да асимилирам информацията. Купил ми е дрехи. Врътнах очи, като добре съзнавах, че няма начин да ме види. Кола, телефон, компютър... дрехи. Следваше апартамент и вече окончателно щях да се превърна в добре платена любовница.

Хо-хо! Подсъзнанието ми гледаше с изражение на гладна акула, но го пренебрегнах. Тръгнах по стълбите към стаята си. Значи все още беше моя? Защо? Нали се бяхме разбрали да спим заедно. Сигурно не беше готов да дели с някого цялото си лично пространство. Но това важеше и за мен. Успокоих се, че поне има къде да избягам от него, ако се наложи.

Огледах вратата и забелязах, че има ключалка. Но не и ключ. Може би госпожа Джоунс имаше резервен. Реших да я питам, като я видя. Отворих вратата на дрешника и мигновено я затворих. Господи! Той бе изхарчил цяло състояние! Приличаше на дрешника на Кейт. Толкова много дрехи, окачени на закачалки. И знаех, че всяка ще ми е по мярка. Но нямах време да мисля сега. Трябваше да се подготвя за колениченето в Червената стая на... болката... на удоволствието. Надявах се да е второто.

На колене до вратата, гола, само по бикини, усещах как сърцето ми ще изскочи. Господи! Тоя мъж беше ненаситен! Мислех, че след банята ще се успокои. Или може би всички мъже бяха такива? Но нали нямах с кого да го сравня. Затворих очи и се опитах да се успокоя и да се свържа някак си с подсъзнанието си. Беше се скрило някъде, може би зад полите на моето друго аз.

Напрегнатото очакване и притеснение се надигаше във вените ми като мехурчета в чаша газирана вода. Какво бе намислил? Не мога да отрека, че бях развълнувана, възбудена и вече мокра, Искай да мисля, че това е нещо грешно, лошо, но всъщност не беше. Не и за Крисчън. Това беше... опитвах се да измисля дума, но не успях. И след последните няколко дни трябваше да събера куража си и да приема това, от което се нуждаеше той. Каквото и да беше то.

Спомних се как ме гледаше, когато пристигнах, копнежа на лицето му, как забързано крачеше към мен, все едно бях оазис в пустинята. Бях готова почти на всичко да видя това лице отново. Свих неволно бедрата си при сладкия спомен, но после се сетих, че сега е време да ги разтварям. Колко щеше да ме кара да чакам? Това чакане ме побъркваше. Побъркваше ме тъмното и блъскащо в органите ми желание. Огледах се бързо в слабо осветената стая. Кръстът, масата, креслото, пейката... леглото. Изглеждаше толкова грамадно. Беше покрито с червени сатенени чаршафи. Какъв уред бе решил да ползва днес?

Вратата се отвори и Крисчън влезе все едно ме нямаше. Бързо сведох поглед и загледах ръцете си, които бях сложила според указанията върху разтворените си бедра. Той сложи нещо върху големия кръст и започна да се разхожда из стаята, около леглото. Позволих си съвсем лекичко да надзърна и да го видя. Беше гол, само по онези раздърпани джинси с разкопчано копче. Щях да се побъркам само от гледката! Подсъзнанието ми си вееше френетично с ветрило, а моето друго аз танцуваше бавен стриптийз. Тя беше толкова готова! Инстинктивно облизах устните си. Усещах кръвта си във вените гъста, натежала от сексуален глад. Какво щеше да ми прави?

Той тръгна бавно и спокойно към шкафа, отвори едно чекмедже и започна да вади някакви неща и да ги реди отгоре. Любопитството ме гореше, но успях да се сдържа да не гледам. Когато свърши с уредите, той дойде и застана пред мен. Можех да видя само краката му и... исках да целувам всеки сантиметър от тях. Да прокарам език по ходилото му, да изсмуча всеки един от пръстите му. Какво ставаше с мен?

- Прекрасна си каза той задъхано.

Държах главата си сведена. Усещах погледа му върху почти голото си тяло. Топлина се разля по лицето ми. Той се наведе, хвана брадичката ми в ръце и вдигна лицето ми към своето.

- Ти си красива жена, Анастейжа. И си моя. Само моя. Цялата си моя. Стани! изкомандва, но много меко, с непоносимо сексапилния си глас. Глас, пълен с обещания.

Изправих се. Олюлявах се.

- Погледни ме каза той и аз погледнах в премрежените му димящи очи. Това беше погледът на Доминанта хлад, сила, седем нюанса на греха, похот, надежда в един поглед. Устата ми пресъхна. Знаех, че ще направя всичко, което пожелае. Устните му бяха извити в усмивка, но това не беше усмивката на нежността, а на жестокостта.