Петдесет нюанса сиво

Леглото помръдна и го усетих как се покатерва върху мен. Мелодията започна отначало. Явно я беше нагласил. Сега по тялото ми, там където беше минало пухчето, усещах носа и устните му. Надолу по врата, целуваше ме, засмукваше кожата към гърдите ми. Засмука поред зърната ми. Мисля, че виех шумно, но нали не чувах нищо. Бях изгубена в него... изгубена в астралните гласове... изгубена в усещането, от което не можех да избягам... оставена на милостта на неговия допир.

Той слезе към корема ми, езикът му обиколи пъпа ми, вървеше по пътечката на перцето и камшика. Целуваше, засмукваше, захапваше кожата ми и се движеше бавно надолу и най-сетне езикът му беше там, между краката ми. Извих глава и изкрещях почти избухвайки в оргазъм. Бях на ръба, а той спря. Леглото се раздвижи и усетих, че е на колене. Наведе се и белезниците от единия ми глезен изчезнаха. Вдигнах крака си и го облегнах върху Крисчън да си почине. Той освободи и другия ми крак. Ръцете му бързо тръгнаха по краката ми, стискаха ги, мачкаха ги и връщаха живота в тях. После той ме повдигна така, че гърбът ми вече не беше на леглото. Бях извита нагоре и цялата ми тежест падаше върху раменете ми. Той бе пак на колене... и с едно рязко движение влезе в мен... Господи!... Виках. И когато първите трусове на нетърпящия отлагане оргазъм започнаха да ме раздират, той замръзна. Пак се пуснах надолу. О, не, той щеше да ме мъчи така...

- Моля те скимтях.

Той ме стисна здраво... за да ми напомни да мълча. Не знам всъщност, но когато пръстите му се вкопчиха в кожата на дупето ми, аз застинах и се опитах да остана неподвижна. Той започна да се движи много бавно, мъчително, агонизиращо бавно. „Моля те, моля те, моля те..." пищях наум. И колкото повече гласове се прибавяха към хора, толкова по-бързи ставаха движенията му напълно контролирани и в ритъм с музиката. Не можех да търпя и секунда повече.

- Моля те проплаках и с едно рязко движение той ме пусна на леглото, легна върху мен, с ръце опрени от двете страни на гърдите ми, и влезе рязко в мен в мига, в който музика стигна апогея си, и аз литнах или по-скоро започнах да падам в най-интензивния и агонизиращ оргазъм, който бях преживявала. Крисчън ме последва, влезе в мен три пъти, застина и падна върху мен.

Когато съзнанието ми се върна от... където и да бе ходило, той леко се отдръпна от мен. Музиката бе спряла. Той се пресегна и бързо разкопча белезниците от ръцете ми. После нежно свали маската от лицето ми и махна слушалките. Примигах в меката светлина и се взрях в напрегнатите му сиви очи.

- Как си? каза той.

- А ти? отвърнах.

Устните му се извиха в усмивка. Наведе се и ме целуна.

- Изненадващо добре! прошепна Обърни се.

О, Боже! Какво искаше сега? Очите му бяха... неописуеми.

- Само ще размачкам раменете ти.

- О... добре.

Обърнах се по корем. Бях ужасно уморена. Крисчън започна да масажира раменете ми. Изстенах. Имаше толкова силни ръце. И знаеше какво прави с тях. Наведе се към мен и целуна косата ми.

- Каква е тази музика? попитах изтощено.

- Spem in Alium. Мотет от Томас Талис.

- Беше... величествено.

- Винаги съм искал да чукам на това изпълнение.

- Още нещо, което правите за първи път, господин Грей?

- Така е, госпожице Стийл.

Мърках като котка, докато магическите му пръсти масажираха раменете ми.

- Е, и аз за първи път се чукам на фона на това изпълнение казах сънено.

- Хм... доста нови неща си подаряваме един на друг констатира той.

- Какво казах в съня си, Крие... опа... Сър?

Ръцете му за миг спряха.

- Каза доста неща, Анастейжа. Говореше за клетки и ягоди... че искаш повече... че ти липсвам.

„О, слава богу!"

- Това ли е всичко? попитах с облекчение.

Крисчън легна до мен и ме погледна сериозно.

- А ти какво мислеше, че си казала?

„Мамка му!"

- Мислех, че съм казала, че си грозен, надут и не струваш нищо в кревата.

Сега вече не беше само сериозен.

- Е, да, всъщност аз съм точно това всяко едно от гореизброените. И сериозно ме заинтригувахте. Какво криете от мен, госпожице Стийл?

Мигах невинно и се правех на утрепана.

- Нищо не крия.

- Анастейжа, изобщо не умееш да лъжеш.

- Мисля, че част от намеренията ти са да ме накараш да се смея след секс, но не го правиш добре.

Усмихна се.

- Не мога да разказвам вицове.

- О, срамота, господин Грей! Значи, все пак има нещо, което не можете да правите.

И двамата се разсмяхме.

- Така е. Това, което никак не умея да правя, е да разказвам вицове.

Изглеждаше толкова доволен от себе си. Не можех да спра да се смея.

- И аз не умея да разказвам вицове.

- Какъв прекрасен смях каза той и се наведе да ме целуне. И все пак мисля, че криеш нещо от мен, Анастейжа. Може да се наложи да го измъкна от устата ти със сила.

26.