Петдесет нюанса сиво

- Така си и мислех отвърна той съвсем безучастно. Очевидно ми се подиграваше. Бузите ми пламнаха, когато осъзнах, че седя неестествено изправена и се опитвам да изпъна рамене, за да изглеждам по-висока, все едно исках да го уплаша с размерите си. Опитах се да изглеждам професионално, докато натискам копчето за запис.

- Вие сте толкова млад, а зад гърба си имате огромна империя. На какво дължите успеха си? Погледнах го. Усмивката му бе на мястото си, но доста обезсърчаваща. Бих казала, че изглежда леко разочарован.

- В бизнеса всичко се свежда до хората, госпожице Стийл, а аз умея много добре да ги преценявам. Знам какво ги кара да работят, знам какво им е нужно, за да просперират, знам и какво ги спира, какво ги вдъхновява и най-вече знам как да ги насърча. Имам изключителен екип и се отплащам добре за работата му. Спря и ме закова с пронизващия си сив поглед. Дълбоко вярвам, че човек може да постигне всичко и да реализира всеки план, стига сам да е работил за създаването му, да го познава добре отвътре и отвън, във всеки негов детайл. Работя много, работя упорито, за да постигна това. Вземам решения, основани на логика и факти. Имам дяволски силен инстинкт, който ми помага да оценя и да развия всяка добра идея или да забележа и насърча всеки добър човек. В крайна сметка всичко опира до добрите хора.

- Може би просто имате повечко късмет. Това го нямаше в списъка на Кейт, но той беше направо арогантен. За секунда очите му пламнаха изненадано.

- Нямам абонамент за късмет или шанс, госпожице Стийл. Изглежда, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам. И наистина нещата опират до това, да имаш в екипа си правилните хора и да координираш енергията им в определена посока. Мисля, че Харви Файърстоун е казал „Най-голямото предизвикателство за един ръководител е израстването и развитието на хората".

- Говорите като човек, който е обсебен от мисълта да контролира всичко и всички. Думите излязоха от устата ми, преди да успея да ги спра.

- О, аз упражнявам контрол във всяко нещо, с което се заема каза той. В усмивката му не бе останала и следа от хумор. Погледнах го в очите и той стисна погледа ми в своя. Сърцето ми заби бясно. Изчервих се. Защо по дяволите ми действаше така обезсърчително, защо ставах такава неспокойна и слаба? Може би защото беше непоносимо красив? Или беше от начина, по който очите му святкаха към мен? Или от това как галеше с пръст долната си устна? Щеше ми се да спре да го прави.

- Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата продължи той с мек глас.

- Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт? „Ама че контрольор!"

- За мен работят над четирийсет хиляди души, госпожице Стийл. Това ми дава известна доза отговорност, или ако ви е по-удобно, може да го наречете власт. Например ако в един момент реша, че ми е писнало да се занимавам с бизнеса си, и взема, че го продам, най-малко двайсет хиляди души ще се чудят как да платят ипотеките си само след месец, и вероятно няма да успеят.

Ченето ми увисна. Та в този човек нямаше грам скромност.

- Нямате ли борд на директорите, пред който да отговаряте? попитах. Бях отвратена.

- Аз съм собственик на тази компания. Не е нужно да отговарям пред никакъв борд отвърна той. Разбира се, щях да знам това, ако бях проверила предварително. Но, бога ми, той беше толкова арогантен. Реших да сменя посоката на разговора.

- Имате ли интереси извън работата си?

- Имам много и разнообразни интереси, госпожице Стийл. Нещо като усмивка се изписа на устните му. Наистина разнообразни.

Изобщо не можех да си обясня защо погледът му ми действаше така дяволски смущаващо, объркваше ме, ставаше ми горещо. Очите му грееха лукаво и палаво.

- Но след като работите толкова много, как разпускате?

- Как разпускам? Той се усмихна и показа всичките си бели перфектни зъби. Не можех да дишам. Не бива човек да е толкова красив. Не е редно. Е, не е точно разпускане, както го формулирахте. Яхти, самолети, позволявам си да се поглезя с физически предизвикателства. Намести се в стола и продължи: Аз съм много богат човек, госпожице Стийл. Моите хобита са скъпи, но и доста вълнуващи.

Погледнах въпросите на Кейт, докато се мъчех да преборя импулса пак да сменя темата. Зададох следващия:

- Инвестирате в производство. Защо?

„Защо питах се аз този мъж ме кара да се чувствам така неудобно?"

- Обичам да градя. Обичам да съм наясно как стават нещата, какво предизвиква движението, как да надграждам и разграждам. И обичам кораби. Какво повече мога да кажа?

- Това прозвуча съвсем сърдечно, не беше гласът на логиката и фактите.

Учудване изви устните му. Той ме изгледа преценяващо.

- Вероятно е така. Макар че много хора биха казали, че нямам сърце.

- Защо някой би казал такова нещо?

- Защото ме познават добре.

Устните му се извиха в суха горчива усмивка.

- Мислите ли, че вашите приятели биха ви преценили като човек, който можеш лесно да опознаеш? На секундата съжалих, че зададох този въпрос. Не беше в списъка на Кейт.