Петдесет нюанса сиво

По-късно се обадих на Рей, доведения ми баща, Съпруг номер две, мъжа, когото смятам за свой истински баща и чието име нося. Разговорът беше кратък. Даже не беше и разговор. Беше като някакво монотонно мрънкане от негова страна в отговор на моето бърборене. Рей не обича да говори, но все още е доста активен. Обича да гледа футбол по телевизията (и да ходи на боулинг или риболов или да прави разни неща от дърво, когато не е зает с някое от другите си хобита). Много добър дърводелец е и благодарение на него знам каква е разликата между мастар и трион. При него очевидно всичко беше наред.

Петък вечерта с Кейт се чудехме какво да правим, все пак беше петък и и двете имахме нужда да разпуснем малко от учене, работа и вестници. На вратата се позвъни. На входа с бутилка шампанско стоеше моят добър приятел Хосе.

- Ей, Хосе, здрасти! Влизай казах зарадвано.

Хосе бе първият човек, с когото се запознах, когато пристигнах в университета. Сигурно съм изглеждала точно така, както се чувствах: самотна и изгубена. Бяхме сродни души. И двамата имахме чувство за хумор, а освен това бащата на Хосе бе служил в един взвод с баща ми. Двамата също бяха добри приятели.

Хосе учеше инженерство и беше първият в семейството, стигнал до колеж. Дяволски умен! Истинската му любов обаче беше фотографията. Имаше страхотно око за хубава снимка.

- Имам новини каза той и тъмните му очи светнаха.

- Не ми казвай, знам. Успял си да се задържиш в университета още седмица пошегувах се, а той ми се нацупи наужким.

- Галерията „Портланд Плейс" организира моя изложба другия месец.

- Това е страхотна новина! Честито! Прегърнах го още веднъж. Така се радвах за него! Кейт също му се усмихна.

- Браво, Хосе! Трябва да пусна новината във вестника... Най-мразя последни промени във вестника в петък вечер... Престори се на ядосана.

- Хайде да празнуваме! Искам да дойдете на откриването. Хосе ме погледна изпитателно и се изчервих. И двете добави той и погледна нервно към Кейт.

С Хосе бяхме много добри приятели, но бях убедена, че дълбоко в себе си той иска повече от приятелство. Беше сладък и забавен, но не беше мъж за мен. За мен той беше братът, който нямах. Кейт често ме закачаше и ме дразнеше на тая тема и все казваше, че ми липсва някакъв ген и това водело до нежеланието ми да си намеря гадже. Но истината беше, че не бях срещнала човек, който да ме привлече истински, макар че част от мен копнеше за онова чувство, когато ти омекват краката, изпитваш слабост в коленете, сърцето ти е в гърлото, стомахът ти се свива в очакване...

Понякога се чудех дали съм съвсем наред. Може би бях прекарала прекалено много време в компанията на герои романтици в книгите. И вероятно поради това очакванията и представите ми бяха толкова високи. В реалността обаче никой не бе успял да ме накара да се почувствам така.

„До неотдавна", нашепна тихичко неканеният глас на подсъзнанието ми. НЕ! На секундата отхвърлих тази мисъл. Не исках да се връщам пак към спомена за онова интервю. „Гей ли сте, господин Грей?" Догади ми се само като се сетих. Да, признавам, мислех за него и го сънувах всяка нощ, но само за да го изкарам от тялото и съзнанието си. Нямаше какво друго да е.

Наблюдавах как Хосе отваря шампанското. Беше висок, с тениска и джинси, имаше хубаво мускулесто тяло, тъмна кожа, тъмна коса и блестящи тъмни очи. Беше много, много сексапилен, но май вече бе разбрал, че от нас няма да излезе друго освен добри приятели. Шампанското гръмна и той ме погледна с усмивка.

В събота в магазина беше ад. Бяха ни напънали фенове на почина „направи си сам", всички с идеята сами да си освежават къщите. Господин и госпожа Клейтьн и Джон и Патрик, които също работеха почасово като мен, всички бяхме затрупани от клиенти. По обяд настана леко затишие и господин Клейтьн ме помоли да прегледам няколко поръчки, докато седя зад щанда и тайно ям. Трябваше да сверя каталожните номера в поръчките. Местех поглед между монитора и каталога. Не знам как стана, но усетих, че трябва да погледна нагоре. И се оказах окована в дръзкия сив поглед на Крисчън Грей. Беше пред щанда и ме гледаше.

Следва сърдечен удар.

- Госпожице Стийл? Каква приятна изненада. Гледаше ме, без да мигне. В очите му имаше напрежение.

Какво, по дяволите, правеше тук? Спортно облечен, рошава немирна коса, кремав плетен пуловер, джинси и спортни обувки. Мисля, че устата ми е била широко отворена, а и не можех да намеря точната локация на гласа и акъла си.

- Господин Грей прошепнах, понеже за толкова ми стигна въздухът. По устните му заигра усмивка и очите му грейнаха весело, все едно се смееше на някаква си негова шега.

- Минавах оттук каза почти извинително. Трябват ми някои неща. Радвам се да ви видя отново, госпожице Стийл! Гласът му беше дълбок и топъл като черен топящ се шоколад с карамел или... с каквото и да е там.