Пясъчна буря

Дани посочи към други подобни каменни купчини изцялото гробище.

— Трилити — отговори той. — Древни молитвени камъни — Всяка купчина се състои от три плочи, опрени под наклон една на друга във формата на малка пирамида.

Омаха подкара пикапа по пътя, като внимаваше за други натрупани камъни. Това стана по-трудно, когато „трафикът“ се сгъсти, колкото по-надолу по речното легло се спускаха.

Хората масово бягаха от пустинята.

— Ти нали каза, че никой не знаел за тази задна вратичка откъм планините? — попита Пейнтър Барак.

Арабинът сви рамене.

— Когато си изправен пред майката на всички пясъчни бури, бягаш към по-високи места. Където и да е, стига да е на високо. Бас държа, че всяко речно легло се е оживило също като това. По главните пътища със сигурност е още по-зле.

Бяха чули някоя и друга метеорологична информация по радиото, когато въобще успяваха да уловят сигнал. Пясъчната буря беше нараснала по размер, обхващаше Източното крайбрежие, придружена от ветрове със скорост сто и трийсет километра в час, които вдигали във въздуха огромни количества пясък. Бурята местела пясъчни дюни сякаш са пяна в бурно море.

И това не беше най-лошото. Системата от високо атмосферно налягане по крайбрежието се придвижвала към сушата. Двете буреносни системи щели да се срещнат над оманската пустиня — рядка комбинация от атмосферни явления, която се очакваше да породи буря, невиждана от векове.

Макар че слънцето беше изгряло, северният хоризонт оставаше забулен в пушлив мрак. Докато се спускаха по планинския път, бурята напред ставаше все по-висока, като приливна вълна.

Най-после стигнаха до дъното на речното легло. Скалите и от двете страни останаха назад, отстъпвайки пред пясъчни солени плата.

— Добре дошли в Руб ал Кали — обяви Омаха. — Празната четвъртина.

Не можеше да има по-подходящо име.

Напред се стелеше огромна равнина от сив чакъл, нашарен от ивиците на синьо-белите солници. А отвъд тях дълго червено възвишение бележеше началото на безкрайните вълнисти дюни, които пресичаха арабския свят. Пясъците грееха в розови, кафяви, морави и алени отблясъци. Истинска палитра!

Омаха погледна индикатора за горивото. С малко късмет бензинът щеше да им стигне до Шисур. Погледна назад към пустинния фантом, единствения им водач.

— Трийсет километра значи? Барак се облегна назад и сви рамене.

— Плюс-минус.

Като клатеше глава, Омаха се обърна отново напред и подкара пикапа по равното. Няколко изостанали бегълци пъплеха към планините. Не показаха никакъв интерес към пикапа, който се движеше към бурята. Само глупак можеше да пътува натам.

Всички в пикапа мълчаха, вперили погледи в бурята. Единственият звук идваше от хрущящия пясък и чакъл под гумите. По този по-дружелюбен терен Омаха рискува да вдигне скоростта на петдесет километра в час.

За жалост ветровете сякаш се засилваха с всеки изминат километър, навявайки пясък от дюните. Щеше да е чудо, ако по пикапа останеше някаква боя, докато стигнат до Шисур.

Дани пръв наруши мълчанието:

— Трудно е да повярваш, че някога това е било просторна савана.

Клей се прозя.

— За какво говориш?

Дани се премести малко по-напред на седалката.

— Не винаги е било пустиня. Сателитните карти показват наличие на древни речни легла, езера и потоци под пясъка, което навежда на мисълта, че някога този район е бил покрит с пасища и гори, пълни с хипопотами, бизони и газели. Истинска райска градина.

Клей плъзна поглед по голия пейзаж.

— И кога е било това?

— Преди двайсетина хиляди години. Все още могат да се намерят неолитни артефакти от онова време — остриета на брадви, на ножове за почистване на кожа, върхове на стрели. — Дани кимна към пустошта. — После започнал период на суша, които превърнал арабския свят в пустиня.

— Защо? Какво е предизвикало такава промяна?

— Не знам.

Нов глас се намеси с отговор на въпроса на Клей:

— Климатичната промяна се е дължала на ефекта Миланкович.

Всички насочиха вниманието си към Корал Новак. Тя обясни.

— Периодично Земята се накланя в орбитата си около слънцето. Тези „орбитални колебания“ предизвикват масивни климатични промени. Като превръщането в пустини на арабския свят, на части от Индия, Африка и Австралия.

— Но какво причинява това колебание в наклона? — попита Клей.

Корал сви рамене.

— Може би е обикновено сверяване на часовника. Естествени периодични промени в орбитата. Или е нещо по-драматично. Промяна в поляритета на Земята, нещо, което се е случвало хиляда пъти в геоложката история. Или пък никеловото ядро на Земята е хлъцнало в процеса на въртенето си. Никой не може да каже със сигурност.

— Каквото и да е станало — заключи Дани, — ето го резултата.

Пред тях дюните се бяха превърнали в масивни могили от червен пясък, някои достигаха до двеста метра височина. Между тях се тъмнееше вездесъщият чакъл като мрежа от лъкатушни хаотични пътища, познати сред местните като „улици сред дюните“. Лесно можеше да се загубиш сред лабиринта от улици, но един по-директен маршрут напряко през дюните би затруднил и най-високопроходимото возило. Риск, който те не можеха да поемат.