Пясъчна буря

Ножът се устреми към лицето му. Пейнтър се претърколи в теснотията на пода и обърна глава, за да избегне фаталното попадение в окото. Кинжалът сряза бузата му, закачайки костта под окото.

Ярост и отчаяние вляха нови сили в мускулите му. Въпреки бликащата кръв той продължи да стиска с крака краката на другия мъж, дясната му ръка бе увита в стегната хватка около врата му.

Копелето беше силно като бик, мяташе се неистово и се опитваше да го преобърне.

Пейнтър го прикова и затисна ръката с кинжала.

Когато се бе промъкнал през страничната врата на трактора, която Касандра — сякаш за негово удобство — не беше затворила докрай, Пейнтър позна мъжа. До този миг се беше крил, заровен под рехав, навят от вятъра пясък до полусрутената стена. Преди пет минути се беше изкачил с безразсъдна скорост по стръмния склон на ямата и беше подгонил мотопеда към пролуката в източната стена. Знаеше, че силите на Касандра ще трябва да минат оттам, какъвто и да е транспортът им.

Не беше очаквал чудовищния трактор, който тежеше поне двайсет тона на пръв поглед. Автобус с танкови вериги. Той обаче пасваше на целите му дори по-добре от обикновен камион.

Беше изпълзял от прикритието си, когато тракторът спря. Навря се между веригите отзад. Както можеше да се очаква, вниманието беше насочено изцяло към ямата.

После Касандра слезе и му осигури достъпа, от който се нуждаеше. Пейнтър се беше мушнал през отворената врата в задното отделение с пистолет в ръка.

За съжаление противникът изглежда беше видял отражението му в стъклото. Беше се завъртял на шинирания си крак, избивайки с другия пистолета от ръката на Пейнтър.

И сега се боричкаха на пода.

Пейнтър не отпускаше задушаващата си хватка. Кейн се опита да забие задната част на главата си в носа му. Пейнтър избегна удара. После дръпна още по-назад главата на противника си и я трясна здравата в металния под.

Стенание.

Повтори същото още три пъти. Командосът се отпусна безжизнено. Пейнтър продължи да затяга хватката си около врата му. Едва тогава забеляза кръвта, която пълзеше по сивия метал. Счупен нос.

Времето му изтичаше и Пейнтър пусна мъжа. Изправи се и отстъпи, накуцваше. Ако онзи леопард не беше осакатил копелето, Пейнтър никога не би спечелил тази схватка.

Намести се на шофьорското място, запали двигателя и натисна леко газта. Тромавият гигант се люшна напред, изненадващо покорен. Пейнтър свери ориентирите си и насочи трактора по правилната траектория, директно към ямата.

Внезапно куршуми засипаха трактора отстрани. Автоматични оръжия. Присъствието му беше разкрито.

Шумът беше оглушителен.

Пейнтър спокойно продължи напред. Тракторът беше брониран, страничната врата — предвидливо заключена.

Ръбът на ямата се появи отпред. Тракторът продължи да се движи.

Дъждът от куршуми не секна нито за миг, камъни по консервна кутия.

Предницата на трактора изпълзя над ръба на ямата.

За целите на Пейнтър това беше достатъчно. Разчитайки на инерцията, той се измъкна от седалката. Тракторът намали скоростта си, но продължи да пълзи над ръба на ямата. Предницата хлътна надолу, когато ръбът се разтроши под тежестта му. Подът се наклони.

Пейнтър запълзя към задната врата с намерението да скочи, преди тракторът да е паднал, и след това да си изпробва късмета с командосите. Само че една ръка сграбчи крачола на панталона му и го събори. Той падна тежко и сблъсъкът с пода изкара въздуха от дробовете му.

Кейн го задърпа към себе си, все още невъзможно силен Пейнтър нямаше време за това. Подът се наклони рязко. Той ритна назад, право в счупения нос на Кейн. Главата на мъжа отскочи назад. Глезенът на Пейнтър беше свободен.

Той запълзя трескаво по наклонения под, катерейки се по скала от стомана. Оборудване и принадлежности се затъркаляха към предницата и го удряха по пътя си. Пейнтър усети, че тракторът започва да се плъзга необратимо, сграбчен от гравитацията. Веригите му захрущяха в камък.

Падаше.

Пейнтър скочи с последни сили и сграбчи ръчката на задния люк. За съжаление люкът се отваряше навън. А той нямаше опора, за да го избута. Запъвайки се с пръсти и прасци, успя да избута люка само на трийсетина сантиметра.

Вятърът свърши останалото. Бурята подхвана вратата и я отвори докрай.

Пейнтър я последва, буквално издърпан навън.

Под него тракторът се гмурна в ямата.

Той успя да ритне веднъж. Отблъсна се като жаба от люка и протегна ръце към ръба на ямата.

Успя, на косъм. Коремът му се удари в ръба. Той притисна торса си към земята, краката му висяха в пропастта. Пръстите му се забиха отчаяно. Трясък на смачкан метал се чу изотдолу. Мерна фигури да тичат към него.

Нямаше да го достигнат навреме.

Плъзна се назад. Нямаше за какво да се захване. Веригите на танка бяха заравнили ръба. За миг успя да се задържи, впил пръсти в един стърчащ над прахта камък.

Увисна на една ръка и погледна надолу.

Десет метра по-надолу тракторът се беше забил с предницата си в стъклената дупка, пропадайки наполовина като двайсеттонна тапа в тунела.

Щеше да свърши работа.

Камъкът, за който се държеше, поддаде под тежестта му. Пейнтър падна в пропастта.