Пясъчна буря

Сафиа с усилие потисна пристъпа на истеричен смях. Усилията й да спаси приятелите си, да спаси арабския свят, щяха да спасят и Касандра. Сафиа продължи, без да я поглежда:

— В миналото симетрията е била важна. Равновесието на всички неща. Новият предмет е бил поставен на място, което съвпада с мястото на царицата върху картината. Централното място. Това не може да е случайно.

Омаха се обърна и погледна през входа към желязна сфера.

— Вижте как е разположена дланта. Ако се изправи китката, сякаш ще хвърли сферата към езерото.

Сафиа се обърна с лице към всички.

— Това е последният ключ на царицата. Последният изход. Бомба, оставена да разруши езерото, ако няма друг начин.

— Но доколко можем да бъдем сигурни? — попита Пейнтър.

— Какво пречи да опитаме? — възрази Омаха. — Или ще се получи или не.

Корал се беше приближила до входа.

— Ако ще пробваме, по-добре да побързаме. Всички се събраха при нея.

В центъра на пещерата святкащата фуния се въртеше и гърчеше.

Под нея езерото беше започнало да се вълнува в унисон с въртопа при тавана.

— С какво ще започнем? — попита Пейнтър.

— Трябва да допра ръце върху сферата — каза Сафиа. — Да я активирам като другите ключове.

— И после ще търкулнем топката — каза Омаха.

19:35

Омаха стоеше на пясъчната пътека в двора. Беше им отнело минутка да разровят пътеката така, че да стига до сферата. Сафиа стоеше пред широкия метър и двайсет глобус от червено желязо.

Куполът горе беснееше.

Сафиа се приближи още малко към сферата. Потри ръце, после посегна между стъклените пръсти на скулптурата.

Омаха видя как рамото и потръпва от болка в раната. Идеше му да хукне към нея, да я дръпне назад, но тя прехапа долната си устна и положи и двете си длани върху сферата.

Когато кожата и докосна метала, припукваща синя мълния се изви в дъга над желязната повърхност. Сафиа отскочи с вик назад.

Омаха я прихвана и и помогна да стъпи отново върху пясъка.

— Благодаря.

— Пак заповядай, маце. — Той я прегърна с ръка през раменете и я поведе назад към двореца. Тя се облегна на него. Приятно беше.

— Гранатата ще се задейства след две минути — каза Пейнтър. — Прикрийте се. — Беше сложил експлозива в основата на скулптурата, за да освободят сферата.

Гравитацията щеше да свърши останалото. Широката улица от предната страна на двореца се спускаше до самото езеро. Не случайно, беше казала Сафиа. Веднъж освободена, топката трябваше сама да се изтъркаля до езерото.

Омаха помогна на Сафиа да влезе в централната зала.

Ослепително ярка мълния избухна зад тях, прогаряйки сенките им върху далечната стена на залата. Омаха ахна от страх да не е избухнала гранатата.

Бутна Сафиа настрани, но експлозия не последва.

— Поредната статична мълния — каза Корал, търкайки очите си. — Удари сферата.

Сафиа и Омаха се обърнаха едновременно. Вън в двора желязната повърхност трептеше, обвита в синя енергия. Стъклената скулптура бавно се топеше и се накланяше. Ръката плъзна топката на земята. Тя се заклати, после се търкулна към арката на входа.

Мина под нея и продължи напред.

Корал въздъхна.

— Красота! — Омаха никога не бе чувал толкова много уважение, вложено в една дума.

Кимна.

— От онази царица можеше да излезе страхотен професионален състезател по боулинг.

— Залегнете! — Пейнтър избута всички настрани, повличайки и Омаха.

Експлозията беше оглушителна. Парчета стъкло се пръснаха в стаята откъм двора. Гранатата на Пейнтър беше избухнала в уреченото време.

Когато взривът затихна, Омаха срещна погледа му.

— Добра работа! — И потупа Пейнтър по рамото. — Добра работа!

— Още се търкаля! — извика Дани от горния етаж. Всички хукнаха по стълбите към балкона горе, където се бяха събрали останалите.

Омаха стигна пръв, теглеше Сафиа след себе си.

Не беше трудно да се проследи маршрута на желязната сфера. Движението и привличаше мълнии от тавана, които я удряха една след друга. Повърхността й светеше, обвита от небесносиня аура. Топката подскачаше, въртеше се и се търкаляше надолу по царския път.

Назъбени светкавици я удряха и заслепяваха публиката… но топката продължаваше надолу към езерото.

— Зарежда се — каза Корал. — Привлича енергия в себе си.

— И се превръща в дълбоководен заряд — добави Дани.

— Ами ако се взриви щом докосне водата? — попита Клей, малко по-назад от другите, готов да се шмугне в двореца при първия признак за неприятности.

Корал поклати глава.

— Докато пада през водата, ще оставя само следа от анихилация. Реакцията ще се прекрати от само себе си още докато топката се движи.

— Но когато спре на дъното… — каза Дани. Корал довърши:

— Тогава тежестта на всичката вода над нея, притискаща неподвижен обект, ще задейства локализирана верижна реакция. Достатъчна да запали всеизвестния фитил на дълбочинния заряд.

— И после „бум“ — каза Дани.

— И то какъв! — съгласи се Корал.

Всички очи следяха неотлъчно сияйната сфера.

Всички очи видяха как преполовява пътя, търкулва се по една рампа, удря се в купчина отломки, останали след бомбардировката на Касандра… и спира.

— Мамка му! — измърмори Дани.

— Мамка му и още как! — съгласи се Корал.

19:43