Пясъчна буря

— Какво има? — попита той.

— Бурята. Стана по-силна след пристигането ви. Много по-силна. — Тя посочи към покрива. — Енергията не се отвежда достатъчно бързо. Равновесието е на път да се срине.

— Какво означава това?

— Означава, че пещерата се превръща в барутен погреб. — Тя се обърна към него. — И ще се взриви.

19:22

От терасата на втория етаж на двореца Сафиа гледаше заедно с другите към въртопа вън. Таванът на пещерата вече не се виждаше. Врящите облаци статичен заряд бяха започнали да се въртят бавно около купола. В центъра се забелязваше нещо като малка отливна тръба, която видимо се снижаваше като фуния на торнадо надолу към езерото от антиматерия.

— Новак е права — каза Касандра. Тя оглеждаше явлението през очилата си за нощно виждане. — Целият купол се запълва.

— Това е заради мегабурята — каза Корал. — Изглежда е много по-силна от древната буря, която е причинила катаклизма преди две хиляди години. Надвишава капацитета на системата да отвежда излишната енергия. Колкото и да ми е неприятно да го призная, мисля, че значително количество от езерната вода вероятно е дестабилизирано, също като съдържанието на желязната камила.

— Какво ще стане? — попита Сафиа. Корал обясни:

— Виждали ли сте някога да избухва претоварен трансформатор? Може да предизвиква верижни повреди в цяла електростанция. А сега си представете трансформатор с размера на тази пещера с ядро от антиматерия. Този тук може да заличи от лицето на Земята целия Арабски полуостров.

Всички се умълчаха при тази отрезвяваща мисъл.

Сафиа гледаше бълбукащия вихър от енергии. Фунията в центъра продължаваше да се снижава, бавно, неотменно. Заля я вълна на първичен страх.

— И какво можем да направим? — Въпросът дойде от неочаквана посока. Касандра. Тя вдигна очилата си за нощно виждане. — Трябва да спрем това.

Омаха изсумтя.

— Ти да не би да си предлагаш услугите?

— Не искам да умра. Не съм луда.

— Просто зла — измърмори Омаха.

— Предпочитам думата „опортюнистка“. — Касандра насочи вниманието си обратно към Корал. — Е?

Корал поклати глава.

— Да я заземим — каза Пейнтър. — Ако този стъклен мехур действа като изолатор за енергията, значи трябва по някакъв начин да пробием мехура от долната страна и да пратим енергията в земята.

— Не е лошо като теория, командире — каза Корал. — Особено ако можехме да пробием стъклото под самото езеро, така че водите с антиматерия да се отцедят в първоначалната система от земна вода, откъдето са дошли. Това не само би решило въпроса с излишната енергия, но би намалило и риска от верижна реакция на антиматерията. Обогатените води просто ще се разредят отвъд опасния праг.

Сафиа почувства искра на надежда. Която не оцеля след следващите думи на Корал.

— Проблемът е в практическото приложение на този план.

Нямаме достатъчно мощна бомба, с която да взривим дъното на езерото.

През следващите няколко минути Сафиа слушаше обсъждането на възможните експлозивни устройства, като в същото време остро съзнаваше какво е имплантирано в собствения й врат, знаеше какво се беше случило в Тел Авив, после в Британския музей. Бомбите се бяха превърнали в повратни точки в живота й. Като нищо следващата можеше да отбележи и края му. Тази мисъл би трябвало да я ужаси, но тя беше преминала някакъв праг на ужаса, отвъд който място за страх нямаше.

Затвори очи.

Едва наполовина съзнаваше различните идеи, отхвърляни една след друга — от ракетно задвижвани гранати чак до парченцето C4 в собствения и врат.

— Просто не разполагаме с нищо, което да е достатъчно силно — заключи Корал.

— Напротив — каза Сафиа и отвори очи. Беше си спомнила взрива в Британския музей. Посочи към двора долу. — Не е камила, но може да свърши работа.

Другите погледнаха в същата посока.

Към огромната желязна сфера върху стъклената длан.

— Ще я потопим в езерото — каза Сафиа.

— Най-големият дълбоководен заряд на света — каза Дани.

— Но откъде знаеш, че ще избухне като камилата? — попита Корал. — Може да стане като с желязната дева. Тези железни артефакти не функционират по един и същи начин.

— Ще ви покажа — каза Сафиа.

Обърна се и ги поведе надолу по стълбите. Когато се озоваха в централната зала, тя посочи всяка от пясъчните стени.

— Точно срещу входа е първият Убар, паното изобразява откриването му. На онази стена е изобразен горният Убар. Лицето му за пред света. А тази, разбира се, е истинското сърце на Убар, стъкленият град с хилядата колони. — Тя докосна картината с двореца. — Подробностите са изобразени с удивителна точност, виждат се дори статуите от пясъчник, охраняващи входа. Но на тази картина са показани и двете статуи.

— Защото едната е била използвана като съд за първия ключ — обади се Омаха.

Сафиа кимна.

— Това пано очевидно е било изработено преди разрушението. Но забележете какво липсва. Желязната сфера. Няма я, както и стъклената длан. В центъра на двора от картината стои царицата на Убар. На централно и видно място. Като кръстчето, с което се отбелязва съкровището, така да се каже.

— Какво имаш предвид? — попита Касандра.