Пясъчна буря

Сега вече разбра защо са го повикали на този инструктаж. Докато повечето хора смятаха антиматерията за измислица на научната фантастика, през последното десетилетие тя всъщност се беше превърнала в действителност с производството на частици антиматерия при лабораторни условия. Водещи в тези изследвания бяха Лаборатории ЦЕРН в Женева, Швейцария. Те произвеждаха антиматерия вече близо две десетилетия, използвайки подземен антипротонен нискоенергиен пръстен. Само че цялата едногодишна продукция антипротони от ЦЕРН би дала енергия колкото обикновена електрическа крушка да просветне едва-едва за няколко секунди.

И все пак антиматерията беше особено интригуваща. Само един грам антиматерия би произвела енергия колкото атомна бомба. Разбира се, преди това някой трябваше да открие евтин и достъпен източник на антиматерия. А това беше невъзможно.

Пейнтър си даде сметка, че очите му са се заковали върху буцата метеоритно желязо на адмиралското бюро. Знаеше, че горният слой от земната атмосфера е подложен на непрестанни бомбардировки с частиците антиматерия в космическите лъчи, но те моментално биват унищожавани при контакта си с атмосферната материя. Смяташе се, че е възможно във вакуума на космическото пространство да съществуват астероиди и комети, изградени от антиматерия, останала от Големия взрив.

Започваше да свързва някои от точките в главата си.

— Експлозията в Британския музей…

— Изследвахме някои от отломките от взривената галерия — каза Макнайт. — Метал и дърво.

Пейнтър си спомни какво беше казал шефът му на влизане. „Потвърдено е.“ Студена буца заседна в стомаха му. Макнайт продължи:

— Отломките показват ниско ниво на радиация, което съвпада със замерванията в Тунгуска област.

— Искате да кажете, че експлозията в музея е причинена от анихилация на антиматерия? Че този метеорит всъщност е от антиматерия?

Адмирал Ректър затъркаля овъгленото парче с един пръст.

— Не, разбира се. Това е обикновено метеоритно желязо. Нищо повече.

— Тогава не разбирам… Макнайт пое щафетата.

— Не можем да пренебрегнем данните за радиация. Съвпадението е прекалено точно, за да е случайно. Нещо се е случило. Единственото обяснение е, че вътре в метеорита е имало запазена антиматерия в някаква непозната за нас стабилна форма. Освобождаването на електрическия заряд от кълбовидната мълния го е дестабилизирал и е предизвикал верижна реакция, резултат на която е експлозията. Каквато и антиматерия да е имало, тя е била изчерпана по време на взрива.

— И ни е оставила само тази черупка — каза адмиралът и отново побутна камъка.

Мълчание се възцари в стаята. Евентуалните последствия от всичко това бяха необозрими.

Адмирал Ректър взе парчето желязо от бюрото си.

— Представяте ли си значението на това, ако сме прави? Източник на почти неограничена енергия. Ако съществува някаква улика как е станало това — или още по-добре, материален образец, — те не бива да попадат в чужди ръце.

Пейнтър осъзна, че кима с разбиране.

— И каква е следващата стъпка? Адмирал Ректър го погледна изпитателно.

— Не можем да си позволим дори слухове в тази насока да изтекат оттук и да стигнат до външни хора, дори и до нашите съюзници. Твърде много уши са свързани с твърде много усти. — Кимна на доктор Макнайт да продължи.

Шефът на Пейнтър пое дълбоко дъх.

— Командире, искаме от теб да оглавиш малък отряд, който да излети незабавно за музея. Прикритието ви вече осигурено — вие сте американски учени, специализиращи в изследване на светкавиците. Задачата ви е да си създадете контакти когато и където е възможно. Трябва просто да си отваряте очите и ушите за всички нови открития, които могат да бъдат направени там. Ние тук ще продължим изследванията под пълна пара. Ако възникне необходимост от по-нататъшно проучване на място в Лондон, твоят екип ще трябва да осигури възможността за това.

— Да, сър.

Адмирал Ректър и Макнайт се спогледаха за миг, сякаш си размениха неизречен въпрос.

Пейнтър усети как някакъв леден пръст се спуска по гръбнака му.

Адмиралът кимна отново.

— Ще трябва да се съобразим с още един фактор. Възможно е да не сме единствените, които работят по тази хипотеза.

— Какво имате предвид?

— Ако си спомняш, директорът спомена за двама изследователи от Службата за отбранителни науки, които са в Лондон.

— Онези, които съобщили за кълбовидната мълния.

— Точно така. — И двамата началници отново се спогледаха. После прекият му шеф го погледна право в очите. — Преди четири часа двамата са били открити мъртви в хотелската им стая, застреляни. Всичко било обърнато надолу с главата. Има откраднати неща. Лондонската полиция го смята за убийство при грабеж.

Адмирал Ректър се размърда зад бюрото си.

— Но аз открай време трудно преглъщам съвпаденията. От тях получавам киселини.

Макнайт продължи:

— Не знаем дали убийствата са свързани с нашето разследване, но искаме ти и отрядът ти да действате сякаш са свързани. Пазете си един друг гърбовете и бъдете нащрек.

Пейнтър кимна.

— Междувременно — добави адмиралът — да се надяваме, че няма да открият нищо важно, преди вие да прелетите над Голямата локва.