Пясъчна буря

— Камерите не показват нищо нередно… Камера пет е извън строя. Изчакай на място… другите идват. — И да беше казал още нещо, то изчезна в ефира, заглушено от бурята.

Хари стоеше до решетката. Други пазачи идваха на помощ. Ами ако в галерията нямаше нарушител? Ако наистина бяха фарове на кола? Отношенията му с Флеминг и без това бяха обтегнати. Само това оставаше — да стане за смях пред всички.

Реши да рискува, вдигна фенерчето и извика:

— Ти там! — Намерението му беше да прозвучи заплашително, но викът му заприлича повече на пронизителен врясък.

Само че никаква промяна не настъпи в движението на светлината. Тя сякаш хлътваше все по-навътре в галерията — не като паническо отстъпление, а със същите бавни лъкатушения. Крадец не би могъл да е чак толкова хладнокръвен.

Хари се премести до електронната ключалка на решетката и я отвори с картата си. Магнитните ключалки се изключиха. Той повдигна решетката колкото да се провре под нея и влезе в първото помещение. Изправи се и пак вдигна фенерчето. Решително потисна обзелата го за миг паника. Трябваше да провери преди да вдигне тревога.

Но станалото — станало. Не му оставаше друго, освен да запази донякъде достойнството си, като разбули мистерията сам.

Извика още веднъж, просто за всеки случай:

— Охрана! Не мърдай!

Викът му не предизвика никакъв отклик. Светлината продължаваше да се придвижва със същия постоянен лъкатушен темп навътре в галерията.

Хари погледна назад през решетката към коридора. Другите щяха да пристигнат всеки момент.

— По дяволите! — измърмори той под нос. Тръгна бързо по посока на светлината, решен да открие произхода й преди другите да са дошли.

Почти без да се оглежда, той мина покрай съкровища с огромно историческо значение и безценни в парично изражение — стъклени витрини пазеха глинени плочи от асирийския цар Ашурбанипал; тромави статуи от пясъчник, датиращи отпреди персийските времена; мечове и оръжия от всякакви епохи; финикийска слонова кост, изобразяваща древни крале и кралици; дори първото издание на „Приказки от хиляда и една нощ“ с оригиналното си заглавие „Разказвачката от Ориента“.

Хари минаваше с бърза крачка покрай артефакти от различни династии — от времената на кръстоносните походи до рождението на Христос, от величието на Александър Велики до епохата на цар Соломон и Савската царица.

Най-накрая стигна до последната стая, една от най-големите. Там експонатите биха представлявали интерес за всеки естественик — редки камъни и бижута, фосили, оръдия от неолита от представения район.

Източникът на светлината се разкри. Почти в средата на покритата с купол стая половинметров глобус от синя светлина плуваше лениво из помещението. Примигваше и повърхността му сякаш се обливаше с пламък от призматично синьо масло.

Пред очите на Хари глобусът мина през стъклена витрина сякаш беше направена от въздух. Той застина на място. Миризма на сяра стигна до ноздрите му откъм топката небесносиня светлина.

Глобусът се превъртя над една от червените охранителни лампи, която угасна с пукот. Шумът стресна Хари и той Отстъпи крачка назад. Същата съдба явно беше сполетяла камера пет в стаята зад него. Той погледна към камерата в тази стая. Червена светлинка грееше над нея — все още работеше.

Явно проследил наблюденията му, Джонсън се обади по радиостанцията. По някаква причина смущенията бяха изчезнали.

— Хари, май ще е по-добре да се махнеш оттам!

Той все така стоеше вкаменен — и от страх, и от удивление. Явлението се отдалечи от него и се отправи към тъмния ъгъл на стаята.

Сиянието на глобуса освети буца метал в стъклен куб — червено желязо, голямо колкото теле, коленичило теле. Табелката твърдеше, че било камила. Приликата в най-добрия случай можеше да се нарече съмнителна. Пишеше също, че артефактът бил намерен в пустинята.

Сиянието се залюля над желязната камила.

Хари отстъпи предпазливо назад и вдигна радиостанцията.

— Исусе!

Примигващата топка светлина пропадна през стъклото и кацна върху камилата. Светлината й угасна като духната свещ.

Внезапният мрак ослепи Хари за миг и той вдигна фенерчето. Желязната камила си беше в стъкления куб и не личеше да е пострадала.

— Изчезна…

— Ти добре ли си?

— Да. Какво беше това, по дяволите? Джонсън отговори със страхопочитание:

— Проклета кълбовидна мълния, струва ми се! Чувал съм колеги да разказват за такива, когато минавали с бойни самолети през гръмотевични бури. Бурята трябва да я е изплюла. Каква гледка само, проклет да съм!

Вече няма никаква „гледка“, с въздишка си помисли Хари и поклати глава. Каквото и да беше това чудо, поне му спести подигравките на колегите.

Той отпусна фенерчето надолу и видя, че желязната камила продължава да свети в мрака. С тъмночервен цвят.

— Това пък какво е, мамка му? — измърмори Хари и стисна радиостанцията. Силен удар статично електричество ухапа пръстите му. Той разтърси ръката си с ругатни и отново вдигна радиостанцията. — Има нещо странно. Не мисля, че…