Пясъчна буря

Той беше чувал за Новак, разбира се, дори се бяха срещали на едно районно съвещание, но сега бяха разполагали само с времето на краткия полет от Вашингтон до Лондон, за да се опознаят по-добре. Крайно недостатъчно за двама резервирани по природа индивиди, за да положат основите на връзка, надскачаща строго професионалните отношения. Несъзнателно я сравняваше с Касандра, което само засилваше присъщата му сдържаност. Подобията между двете жени гъделичкаха подозрителността му, а съвсем нелогично — малкото различия го караха да се съмнява в компетентността на новата си партньорка. Пълна безсмислица. И той го знаеше.

Само времето щеше да покаже.

Когато застана до нея, тя насочи приемащия прът на устройството си към стопените останки от една бронзова урна.

— По-добре и вие да потвърдите показанията, които отчитам, командире. При мен сигнатурата е в червения обхват.

Пейнтър го потвърди със собствения си скенер.

— Направо пари.

Корал се отпусна на едно коляно. С тънки оловни ръкавици тя завъртя внимателно урната и я огледа. Нещо издрънча вътре. Тя вдигна поглед към Пейнтър.

Той й кимна да продължи. Корал пъхна ръка в отвора на урната, задържа я за миг там, после извади малко парче камък. Обърна го в защитената си от ръкавицата длан. Едната му страна беше почерняла от експлозията. Другата беше червена, с метален блясък. Не беше камък… а желязо.

— Парче от метеорита — каза Корал. Протегна го към Пейнтър да го сканира. Скенерът потвърди, че именно то е източникът на високите показания. — А вижте и моите допълнителни изследвания. Освен 2 — бозони и глуони на гамовия фон, което е нормално при анихилация на антиматерия, тази проба излъчва и много ниски нива на алфа и бета радиация.

Пейнтър се намръщи. Не беше много добър по физика. Корал премести пробата в специален оловен съд за образци.

— Същият радиационен модел се открива при ураниев разпад.

— Уран? Като онзи, който използват в атомните централи. Тя кимна.

— Непречистен. Сигурно няколко атома са попаднали в метеоритното желязо. — Тя продължи да разглежда показанията на екрана си. Дълбока линия пресече челото й, което си беше драматична реакция за една толкова сдържана жена — Какво има? — попита той.

Тя продължи да натиска разни бутони на скенера си. — Докато летяхме насам, прегледах резултатите от изследванията на АИОП. Нещо не ми харесваше в теориите им за стабилизирана форма на антиматерия, уловена в метеора.

— Смяташ, че е невъзможно?

Определено беше невероятно. Антиматерията винаги и незабавно се самоунищожава при контакт с каквато и да било форма на материя, дори с кислород във въздуха. Как би могла да съществува тук в естествено състояние?

Тя сви рамене, без да вдига поглед.

— Дори да приемем такава теория, веднага изниква въпросът защо антиматерията се е взривила точно в този момент. Защо точно тази гръмотевична буря е задействала експлозията? Най-обикновено съвпадение? Или е имало нещо повече?

— Ти как мислиш? Тя посочи скенера си.

— Ураниев разпад. Той е като часовник. Освобождава енергията си по строго определен, предсказуем начин, в продължение на хилядолетия. Може би някакъв критичен радиационен праг от урана е причинил дестабилизиране на антиматерията. Именно тази нестабилност е позволила шокът от електрическия разряд да отключи реакцията.

— Нещо като таймер на бомба.

— Ядрен таймер. Включен преди хилядолетия. Сериозен повод за тревога.

Челото на Корал оставаше смръщено. Още нещо я тревожеше.

— Какво друго? — попита той.

Тя се отпусна назад на пети и за пръв път го погледна в очите.

— Ако има и друг източник на тази антиматерия — някакъв основен източник, залеж, възможно е той също да е в процес на дестабилизация. Ако въобще се надяваме да го намерим, трябва да бързаме. Възможно е точно такъв атомен таймер да отброява последните деления.

Пейнтър погледна към оловния съд за образци.

— И ако не намерим този основен залеж антиматерия, ще се простим с всички шансове да открием новия източник на енергия.

— Или нещо още по-лошо. — Корал плъзна поглед по обгорената черупка на галерията. — Това тук може да се повтори в далеч по-голям мащаб.

Пейнтър си даде време да проумее тази отрезвителна мисъл.

В натегнатото мълчание провлачени стъпки отекнаха откъм близкото стълбище. Той се обърна. Нечий глас достигна до тях, думите не се разбираха, но той позна гласа на доктор Ал Мааз.

Незнайно по каква причина кожата му настръхна. Защо се връщаше кураторката?

До слуха му достигна по-силен глас, думите — изречени заповедно, говорещият — непознат.

— Заведи ни в твоя кабинет.

Нещо ставаше. Той си спомни какво се беше случило с двамата офицери от изследователския отдел — бяха ги застреляли в главите, като при екзекуция, в собствената им хотелска стая. Завъртя се на пета към Корал. Очите й бяха присвити.

— Оръжия? — прошепна той.