Пилето

Пилето е фантастичен. Той излиза от водата, оправя няколко от пластините, които са се изкривили, ниска да опита още веднъж. Казвам му, че ще се убие и че аз не желая да участвувам в неговото самоубийство.

Вземаме крилата и драскаме нагоре по бунището. Старите ми обувки се наблъскват с още повече пепел. Стигаме горе и Пилето се опитва да ми обясни, като чертае с клечка по пепелта, как при неговото тегло и при ускорение от трийсет и пет фута в секунда скоростта ври падане не се увеличава след първите двайсет фута. Обяснява ми, че вече се е научил да скача от двайсет фута, като при падането свива крака и се претърколва. Само въздухът му излизал, нищо повече. Бил убеден, че може да скочи от всякаква височина и нищо да не му стане. Ако и това не е откачена работа!

Наблюдавай, казва, на кинопрегледите как хората падат от високи сгради или как скачат в пожарникарските мрежи. Отначало ускорението е голямо, но после идва един момент, когато те сякаш плуват във въздуха. Хвърли, казва, една котка от Третия или четвъртия етаж и ще видиш, че нищо не й става, а това е все едно човек да скочи от Двайсетия или трийсетия етаж. Всичко зависи от теглото, от площта и от съотношението между маса и ускорение, обаче най-важното, казва, е да си убеден, че можеш да го направиш. Питам го защо умират, като паднат отвисоко; става дума за хората де. А той ми разправя, че щом не е подготвен, човек можело и от бордюра да падне и да се пребие.

Докато се дрънкахме за тия работи, довлякохме крилата и велосипеда до задния двор на Пилето и ги прибрахме в гаража. Между другото поогледахме се тук-там за бейзболните топки, но нищо не намерихме. Майка му сигурно ги продава. Пилето ми Доказа къде крие щурия си пернат костюм. Попитах го ще го носи ли, когато се научи да лети като Кларк Кент4 с неговия костюм на свръхчовек.

Пилето се укроти и се отказа да направи веднага втори опит. Реши, че трябва да поработи още по крилата и да заякне още повече в ръцете. Искаше да прави нови тренировки, преди да предприеме втори опит. Досега се бил упражнявал само на дъската между двете магарета и забравял, че във въздуха трябва да държи тялото си изпънато като пружина. Помъчих се още веднъж да го накарам да се откаже от тая шашава работа, но той не щеше и да чуе. Дори замисляше да измайстори някакъв ремък и опрян на него, когато лети, да извива тялото си като дъга.

А как само говореше за тия три-четири секунди, в които летя — ще речеш, че два пъти е обиколил света на криле.

Когато стигнахме пред тях, показа ми как може да скача от покрива на задната веранда, без да му стане нищо. Просто да не повярваш. Приклекна, изхвърли се с разперени ръце, сякаш правеше скок във вода после се сви на кълбо във въздуха и точно преди да падне на земята, изхвърли краката си напред и се претърколи. Обясни ми, че колкото повече се стремиш към хоризонтално движение, толкова повече убиваш силата на удара.

След това се качихме горе да ми покаже чертежите от изчисленията си за такива скокове. Докато се мъчеше да ми разясни всичко, говореше ми за вектори, за точки на удара и други такива, Не можех да повярвам, че това е същият онзи мой съученик, който едва изкарваше по алгебра.

Седнахме за малко в стаята му и той ми подаде бинокъла си да наблюдавам с него птиците му. Беше си направил фантастичен птичарник. Чудех се само как старата е кандисала. Ако аз си направех такова нещо, майка ми щеше да ми съдере задника. Обърни внимание как птиците излитат и кацат, казва ми Пилето. Те са във въздуха преди още да са размахали криле. Аз не мога да забележа това. Но Пилето има много бърз поглед, а и от сума време извършва наблюдения върху птиците.

Пилето беше Дал моето име на едно гърчаво канарче, Алфонсо. То повече приличаше на обезумяло от глад врабче. Казах му, че нямам нищо против канарчето да носи моето име, още повече щом е със „с“, по италиански. Защото нали в Америка го произнасят със „з“. Пилето каза, че това е без значение, понеже Алфонсо не било истинското име на канарчето, само той го наричал така. Попитах го какво е тогава истинското име. Каза, че не знае, все още не знаел достатъчно канарски, за да попита канарчето. Вее още! Изрече това, без да мигне, само върти очи като луд. И без да се усмихва, значи, не се шегуваше, сигурен съм.

Много е трудно да се каже дали човек като Пилето е луд, или не.