Пилето

Тая вечер след кльопачката срещнах ПеСе-то, санитаря на етажа на Пилето. Разговорихме се. Той ми каза името си — Фил Реналди; италианец е, но не от/Сицилия. Дядо му и баба му били родени някъде около Неапол. Покани ме на плодова пита, която току-що бил получил от къщи. Още не съм сигурен дали на него му липсва нещо, или не, но приех поканата. И да му липсва нещо, Какво от това? Аз не съм сигурен за себе си, камо ли за него. Може пък да ми падне случай да го попитам какво значи да си луд.

А-а, той се е подредил фантастично. Има малка стая, отделена от другите, самостоятелна. Като стаята на взводния в Джаксън. Живее си сам в нея. И я е подредил почти като дом. До леглото има масичка с грамофон, а в средата на стаята — друга маса. Над нея е спуснал лампа, хем с абажур. Има си дори електрически котлон и чайник.

Едно от нещата, с които никога не можах да свикна с казармата, са голите крушки. У дома майка ми не оставя лампа без цветен абажур. Това придава на къщата ни приятен италиански вид; място, в което да ядеш фетучини и зеполи. А по таваните в казармата има само голи крушки. Те правят всичко безлично и още по-потискащо.

Реналди е направил абажура си от някаква оранжева хартия. Това придава на стаята топъл, културен вид. Поднася плодовата пита и обяснява, че в същност е изпратена от приятелката му, а не от майка му. Обяснява ми още, че е роден в някакво градче Охайо на име Стубънвил. Момичето му също живеело там и му пишело всеки ден. Показва ми купчина писма, колкото да напълниш цял пощенски чувал. Подредил ги е в кутии, които държи под леглото си. Показва ми и няколко снимки на момичето. Италианка, ще надебелее още след първото бебе.

Чудя се как да го подхвана на тема лудост, причините за лудостта и прочее. Опитвам оттук-оттам, обаче разговорът все се отклонява в друга посока — войната и нейните противници. Аз съм готов да слушам. Казвам му, че първо съм се записал в щатската гвардия, а после съм постъпил в армията. Сега на самия мен това ми се вижда немислимо. Той пита защо. Не, не е от онези говна, дето се правят на интелигентни, момчето наистина се интересува от тия неща. Както казах, аз винаги съм готов да слушам, но като слушател той е шампион. И действително му е интересно.

Малцина са онези, които се интересуват какво мисли или какво има да каже събеседникът им. В най-добрия случай хората те слушат, за да те накарат и ти да ги слушаш после. Всеки гледа да ти го натресе. А има и такива, дето уж те слушат, но само те дебнат да кажеш нещо, за което да се заядат, и пак те да поемат топката. За мен разговорите обикновено са скучна работа.

Но Реналди наистина слуша. Иска да чуе нещо. Дори започва да ти се струва, че му правиш услуга, като му разказваш разни неща. Той те слуша така, сякаш това, което ще кажеш, е много важно за него, и в най-подходящия момент задава точно ония въпроси, които искаш да бъдат зададени. Тоя Реналди е нещо като мозъчно очистително. Насмалко щях да кажа и майчиното си мляко. Добре, че в последната секунда се съпикасах. Може би той ми се струва такъв, понеже имам нужда да разговарям с някого.

Реналди започна с това, колко трудно било на родителите му. Той бил единствен син и единствен той от тяхната махала отказал да влезе в армията и да участвува във войната. Майка му така и не могла да окачи синята звезда на прозореца5. Някои от съседките й изпратили синьо знаме с жълта звезда. Не златна, а жълта, намек, че синът й е жалък страхливец. Ако имаш тоя късмет да убият на война сина ти, мъжа ти или брата ти, тогава окачваш на прозореца си златната звезда и ставаш златозвезда майка, сестра, съпруга или златозвезд баща. Въпросните съседки викали на майката на Реналди жълтозвездната майка. Тя му писала за тия неща, че и за други: как намирала лайна било пред вратата, било дори по дръжката й. Реналди ми казва, че един-два пъти му идело да отстъпи от убежденията си. Неговата приятелка му пише тайно, той пък й праща писмата си „до поискване“.

Съгласяваме се, че войните са най-голямата лудост. Сега беше моментът да го подхвана за смахнатите, но го пропуснах. Реналди включи котлона и наля вода от бензиновата туба. Продължаваме разговора.

Реналди е на двайсет и пет и държал изпитите си в Колумбийския за магистър по философия, когато се опитали да го приберат в армията. В неговите представи войните могат да бъдат предотвратени, като всеки поотделно се бори против тях. Така, казва той, никой не може да обяви извън закона противниците на войната. Пита ме дали повечето от момчетата от моята част са имали желание да воюват. Аз не мога да си спомня някой, който да е залетял да се бие, след като попаднахме за първи път под артилерийски обстрел. Интересува се какви са били настроенията, преди да ни пратят отвъд океана. Съвсем честно казано, аз май бях единственият, който имаше желание да влезе в бон.