Пилето

Надига се, за да бръкне в джоба си. Знам, че ако сложи тия банкноти във фишека и го прибере, няма да ги видя вече. Протягам ръка и вземам петте десетачки. Той дори не ме поглежда, само ръмжи, сякаш съм му бръкнал в джоба, и пак се залавя за вестника.

Отпрашвам към Пилето. Като му разправих какво е станало, той ме накара да повторя още веднъж всичко. А после все ме спираше, за да му повтарям пък отделни неща. Очите му играеха като луди. Опитах да му дам петдесетте долара, но той взе само половината. В същност взе двайсет и каза, че ще вземе още пет, като разваля една десетачка. Но умът му явно беше другаде, не в парите.

Попита ме дали мога да разбера кой е човекът, който е купил колата ни. Невъзможно, казах, щом е от мафията, никога няма да го открием. Тогава Пилето каза, че ще дойде да поговори с баща ми. Истинско самоубийство. Опитах се да го спра. Какво може да направи той? Баща ми ще го убие; и без това не го обича. Но няма начин да спреш Пилето. Тогава му казвам да върви сам, нямам намерение да бъда оплискан цял с неговата кръв. Но Пилето не ще и да чуе и се понася към нас.

На вратата излиза майка ми. Лицето й обикновено е безизразно, но този път тя дори не се усмихва. Аз съм останал назад, при стълбата към верандата. Пилето пита дали може да поговори с баща ми. Майка ми го пуска вътре. Аз заобикалям през задния двор и се вмъквам в къщата през избата. Излизам в кухнята. Майка ми все още глади. От дневната долитат гласовете на стария и на Пилето.

„Искаш си колата ли? Какво значи това?“

„Вие нямате право да продавате тази кола, мистър Колумбато. Тя е наша — на Ал и моя. Ние не искахме да я продаваме. И освен това тя струва много повече от сто долара.“

„Разкарай се оттук, момче; тая кола се води на мое име и аз мога да я продавам на когото си ща. Махай се! Остави ме да си прочета вестника!“

Пилето не се помръдва. Виждам, че старият започват да го хващат лудите. Кракът, метнат връз другия, потреперва. Това е лош признак — като котка, когато потрепва с опашката си. Майка ми оставя ютията изправена и само гледа какво ще стане.

„Мистър Колумбато, бихте ли ми казали името на човека, който, мисля, че е купил колата ни?“

Старият не му отговаря. Кракът му продължава да потреперва. Пилето стои. Аз очаквам гръм и мълнии. Майка ми се обръща към мен и ми казва да изведа Пилето, преди да е пострадал. Аз не мога да се помръдна. Пилето стои и чака. Без да вдига поглед, старият казва:

„Слушай, момче, омитай се или ще повикам полицията!“

„Ще ви бъда благодарен за това, мистър Колумбато. Аз се готвех да сторя същото. Ще съобщя, че колата е открадната.“

Това преля чашата. Старият хвърли вестника и скочи. Пилето дори не трепна. Старият не е много висок, само малко по-висок от Пилето, но е поне два пъти по-широк. Той размаха юмрук под носа на Пилето. Така го размаха, че косата му, зализана с брилянтин, заподскача на тила му.

„Ти мене за мошеник ли ме имаш бе? Искаш да кажеш, че съм откраднал тая бричка?“

Пилето пет пари не дава за юмрука и гледа стария право в очите. Аз се питам дали баща ми ще го удари. Пилето не се и помръдва. Стои като забит пирон.

„Мисля, че сте направили грешка, мистър Колумбато. Продали сте кола, която не е ваша. Просто сте сбъркали. Ако ми кажете името на човека, на когото сте я продали, аз ще му обясня какво е станало и ще му върна парите.“

За минута старият занемя. Очите му едва не изскочиха от орбитите. Явно искаше да сграбчи Пилето и да го изрита от къщата, но нещо се поколеба.

„Казвам ти, момче, оня, дето купи колата, никога няма да я върне. Ти само гледай да му създадеш неприятности — и ще завършиш с циментова риза на дъното на някоя река.“

Пилето сякаш изобщо не го е чул.

„Ако ми дадете името на тоя човек, мистър Колумбато, аз мога да се свържа направо с него и няма да стане нужда да ходя в полицията.“

Тук баща ми не издържа и го подхвана. Той така може да удря с върха на средния си пръст в слабината под ключицата, че все едно куршуми те пробиват, Пилето издържа на тия удари, без да се Помръдне. Просто не ми се вярваше, че старият бие с всичка сила. Спря и се вторачи в Пилето. Виждам, сега ръката го сърби да му стовари един юмрук. И си мисля, че пак ще се повтори същото — неподвижен предмет и неудържима сила.

„Вижте какво, мистър Колумбато ние с Ал имаме за тая кола фактура, подписана от мистър Шварц. Официално тя е наша собственост.“

Чисти измишльотини. Шварц никаква фактура не ни е давал.

„Вие се съгласихте да закарате колата на преглед и да я регистрирате, тъй че тя е записана на ваше име, но официално вие не сте неин собственик; нямате доказателство да сте я купили от нас. Значи тя все пак е наша, И тъй, ако само ми кажете името на човека, който я е купил, аз мога да му обясня всичко това.“

Старият седна. Не можех да повярвам на очите си. Пилето продължаваше да стои пред него.

„Сигурен съм, че купувачът ще предпочете полицията да не се занимава с този случаи. Това може да има неприятни последици за всички.“

Старият започваше да се поти в буквалния смисъл на думата. По челото и по горната му устна избиваха капки пот.