Пилето

„Защо бе, момче, си такава дебела тиква? Слушай, аз не съм толкова лош.“

Той се понадигна на една кълка, бръкна в джоба си и извади фишека. Отделя още петдесет долара и ги подаде на Пилето. Пилето стоеше като истукан. Старият размаха банкнотите.

„Това е всичко, което получих за нея. Вземи тия пари и се пръждосвай. Остави ме на мира, ей!“

Майка ми влезе в стаята. Взе парите от баща ми и хвана Пилето за лакътя. Той тръгна с нея и тя го изведе в кухнята. Лицето му беше побеляло като тебешир, устните — посинели, а цялото му тяло трепереше. Майка ми му заговори на английски.

„Вземи тия пари, момче. Аз ще искам още от брат ми, чичото на Ал. Недей създава главоболия. Колко пари искаш още?“

Пилето вдигна очи към нея. В тях напираха сълзи. Той пое парите от нея и ги даде на мен. Поклати тъжно глава, слезе по стълбите за избата и си тръгна през задния двор. Аз понечих да го догоня, но майка ми ме спря.

Когато свърших този разказ, Реналди ме погледна, като че очакваше да чуе още нещо. Той през цялото време кимаше с глава или ми даваше по друг начин да разбера, че ме слуша и му е интересно. А на мен понякога ми беше трудно да продължа разказа, понеже ми се дореваваше. Нервите ми все още не са много добре.

И тъй, след една седмица майка ми ми даде още сто долара. Тя просто ме насили да ги взема и се кълнеше, че ги е получила от брат си. Брат й, казваше тя, бил готов да й даде и десет хиляди долара, ако му поиска, и то без да се интересува защо са й.

Дадох стоте долара на Пилето, като му казах, че Ники се е изръсил с двеста. Нали разбирате, Пилето още го болеше. Той смяташе, че колата струва поне триста, мъчеше се да разбере кой я е купил и се готвеше да обади в полицията. Дори писа до отдела за превозните средства, за да открие на чие име е регистрирана колата. Аз му казвах, че ще го убият, но той пет пари не даваше. Когато Пилето са навие на нещо, особено пък ако му е дошло до гуша, никога не можеш да го развиеш.

Нещо към три седмици по-късно минах към тях и го сварих да размахва крилата в задния двор. На гърдите му се виждаха черно-сини петна. Едва след няколко секунди се досетих, че старият го беше ръгал с пръста си на това място. Той явно не беше жалил сили; но и Пилето беше посрещал както трябва ударите. Не е изключено да е счупил пръста на стария.

Млъкнах. Уморих се да разказвам тая история. И Реналди, струва ми се, не разбра какво точно исках да му кажа с нея. То и самият аз май не знаех.

„Невероятно интересно. Знаеш ли, Ал, трябва да разкажеш всичко това на Уайс. Той сигурно ще си направи някои изводи и ще може да помогне на Пилето. Уайс, струва ми се, дори не знае, че наричат твоя приятел Пилето. Това вероятно ще му подскаже нещо. Но трябва да му разкажеш, заради Пилето.“

„Никога. А и ти не му казвай! Предпочитам Пилето да си остане луд, отколкото да го излекува кретен като Уайс. Ако аз съм луд и като ми се намести чивията, видя пред себе си човек като Уайс, сигурно ще рева до края на живота си.“

Ето, тук трябваше да го попитам какво значи да си луд, но не го попитах. Реших, че Реналди отбира от тия работи не повече от мен. Всеки си е по своему луд. Ако това досажда на твърде много хора, тогава те обявяват за невменяем. А случва се и тъй, че всичко ти става непоносимо, ти казваш някому, че си луд, и хората се съгласяват да се грижат за теб.