Пилето

Не мога да кажа колко дълго съм сънувал този сън, преди да разбера, че сънувам. Трудно е да разбереш, че сънуваш, освен ако сам не се хванеш насред съня.

Работех в една от страничните клетки, когато ми се случи за първи път. Бях преместил всичките канарчета в кафезите, където вече имаше готови единайсет гнезда с повече от трийсет яйца. Четири от женските мътеха. Изобщо всичко вървеше като по вода.

Реших, че пясъкът на дъното на клетките не е най-подходящата настилка. Курешките потъваха в него и започваха да миришат. Освен това на пясъка падаха семе и люспи, които загниваха. Затова ми хрумна да направя наклонен циментов под, който лесно щеше да се мие с маркуч дори отвън, през мрежата.

И тъй, седях на пода на клетката и заглаждах цимента, когато ми се случи за първи път. В един миг си дадох сметка, че се намирам в клетката. Е, това не би трябвало да ме изненадва, но имах усещането, че клетката е станала по-голяма, много по-голяма. Възприемах вътрешността й по съвсем друг начин — така, както я възприема птица.

Замислих се. Единственото обяснение, което ми дойде наум, беше, че съм сънувал, че се намирам в клетката, и сега си спомням този сън. През следващите два дни се съсредоточавах усилено и се мъчех да си спомня съня. У мен все повече се засилваше убеждението, че съм сънувал, но нещо ми пречи да си припомня съня. Трудно е да уловиш един сън.

Ето защо си сложих будилника под възглавницата, та да ме събужда, докато сънувам. Три нощи поред го нагласявах да звъни в различно време. При всяко иззвъняване се събуждах, но докато да спра звънеца, сънят изчезваше. След това лежах в тъмното и се мъчех да го възстановя в паметта си. И тъкмо когато ми се струваше, че съм успял, той ми се изплъзваше. Взех да се питам дали не си съчинявам сън, какъвто не съм сънувал.

Но един следобед, както боядисвах със зелена блажна боя циментовия под на клетката, изведнъж всичко изплува. Спомних си как съм живял в клетката като птица. Сигурно бях сънувал това. Сънят се върна, докато бях улисан в боядисването; в такива мигове, когато вършиш нещо лесно, съзнанието е свободно и не мислиш. Отначало ми се стори, че фантазирам, но после разбрах, че си припомням съня. Продължих да боядисвам, като гледах да го възпроизведа. Давах си сметка, че ако прекалено много се съсредоточа върху съня, той ще изчезне.

Спомних си колко много нощи съм го сънувал; това, изглежда, бе започнало отдавна. Вероятно защото беше сън. В съня времето има различно измерение. В моя сън аз живеех в тази клетка заедно с другите мъжки канарчета. Тук беше Алфонсо ведно с всичките си мъжки рожби — и канеленото, и качулатото, и онова, шантавото, дето непрекъснато се блъскаше в мрежата на клетката. Разговарях с тях. И ги чувах да говорят на човешки език, на английски, макар той да звучеше като птичи. Самият аз бях птица и издавах птичи звуци. Не можех да си спомня как изглеждах. В съня си не поглеждах себе си, но другите птички се отнасяха с мен като с птица или почти като с птица.

Ядях семе — гледах как те го ядат и им подражавах. Все едно, че бях новородено птиче, което тепърва се учи, и всички те ми помагаха. Усещах се да стоя на някоя пръчка. Не поглеждах краката си, но те бяха птичи, а не човешки крака и пръстите обхващаха пръчката, както е при птиците.

И най-важното — летях заедно с птичките! Възхитително! Размахвах криле и прелитах от пръчка на пръчка. Но не беше толкова лесно. Другите птички хвърчаха до мен и ме учеха какво да правя. С други думи, учех се да летя. Алфонсо излиташе с мен до най-горната пръчка и ме караше да погледна надолу. Не изпитвах никакъв страх от летенето. Чувствувах се като птица. Съзнавах, че ако падна, нищо няма да ми стане. Излитането нагоре беше по-трудно, изискваше малко повече усилия, а след това просто се спускаш, и толкоз.

Гледах през мрежата външния свят. Виждах къщите и знаех, че това са къщи. Виждах стените и вратите и знаех какво се крие зад тях. И си спомнях всички места наоколо, които не се виждаха. Знаех всякакви неща, каквито птиците не знаят. Поглеждах дърветата в двора и ми се приискваше да летя сред тях, В моя сън в клетката се научих да летя тъй, както бях мечтал.

Нея вечер, докато заспивах, се стараех да не мисля за нищо друго освен за съня. Прехвърлях през ума си всички подробности, които си спомнях. В промеждутъка между действителността и съня не исках да мисля за нищо друго. Най-после се унесох в сън и засънувах. Когато се събудих сутринта, спомних си всичко. Този път бях уловил съня.

След закуска отидох да нахраня и наглеждам канарчетата. Свърших всичко много набързо, защото имах училище. Имаше осем нови яйца. Извадих ги от гнездата и сложих яйца в три други гнезда. В момента мътеха десет женски. След една седмица щяха да се излюпят първите голишарчета. Надникнах в клетката, в която летях нощем. Защо ли не си летя сега в нея насън, ами трябва да ходя на училище.

Цял ден изгарям от нетърпение да се върна при моите птички, дори нещо повече — да се върна към съня. Денят в училище по ми прилича на сън. Всичко в мен е обърнато наопаки. Моят сън ми се струва най-реалното нещо, след туй идват заниманията с канарчетата. А това — ходенето на училище, писането на домашни по литература, решаването на задачи, ученето по биология, разговорите с тоя или оня — всичко това изобщо не е реално. Всекидневните събития в живота ми сега ми изглеждат така, както преди ми изглеждаше сънят. Зная, че те съществуват, но не си давам труд да ги помня.

Минават дни и нощи. Започват да се излюпват нови канарчета. Женските снасят още яйца. Всеки чифт е под пара. На гнездо се падат средно повече от четири яйца. Всички канарчета изглеждат здрави.

Понеже разговарям с тях в сънищата си, чувствувам ги много близки, особено пък мъжките — защото насън летя все още само в тяхната клетка. Чудя се какво ли ще стане, когато сънят обхване и деня и аз остана сам в мъжката клетка. А може пък да се озова с някоя женска в един от кафезите за разплод, само че няма женски в повече. Не упражнявам никаква власт над съня; мога само да чакам и да видя какво ще стане.

Денем се опитвам да разговарям с мъжките, същите, с които разговарям насън, особено с Алфонсо; но те не ми обръщат внимание. Изобщо не ме приемат като един от тях, знаят ме само като Пилето, момчето. Това ме кара да се чувствувам отритнат, самотен. Прекарвам дните, като наблюдавам птичките с бинокъла, защото по този начин се доближавам до тях, те изпълват цялото ми зрително поле и всичко друго остава извън него. Тогава ги виждам такива, каквито са в сънищата ми, действителни, същества с моя ръст. И се чувствувам физически по-близък до тях, те престават да бъдат само едни малки пернати животинки. Все по-противно ми е да свалям бинокъла от очите си, да се поглеждам, да се озъртам, наоколо. Собствените ми ръце и крака ми се струват чудовищни. И ставам чужд на самия себе си в собствения си птичарник, при моите птички.

Прекратих тренировките за летене. Щом мога да летя в сънищата си, за какво ми е притрябвало да летя в действителност? Вече съм готов да приема, че няма начин, не е възможно да се откъсна от земята, да се откъсна истински. Възможно е да постигна едно по-продължително планиране, но не и летене. Освен това стигам до извода, че моята мечта е не толкова да летя, да летя като момче, което размахва тежки криле, а да стана птица. В сънищата си аз съм птица и това е най-същественото.

Приготвям яйчено пюре три пъти на ден. За него ми отиват близо дузина яйца дневно. Във всяко гнездо шават новоизлюпени. Когато имаш толкова много птички, не изпитваш кой знае какво удоволствие. Отдалечиш ли се прекалено от нещо, което имаш в изобилие, виждаш само външната му страна и то се превръща в най-обикновена тегоба. Освен това вече ми е трудно да се справям с канарчетата. Чувствувам се като непохватен великан; в ръката ми птичката е само топчица перушина, която се блъска и се мъчи да се освободи. Това ми отнема цялата наслада.

А има и друго: в съня ми се случи нещо ново. Намирам се както обикновено в клетката. Мъжките са все още при мен. Аз хвръквам нагоре и прелитам над една от пръчките, без да кацна на нея. Това е номер, на който ме учи Алфонсо. Той ме наблюдава известно време, после предлага да слезем долу и да хапнем, по няколко зрънца. Литвам надолу заедно с него и кацам на пръчката до хранилката. Късен следобед е и слънчевите лъчи падат върху новия под на птичарника. Поглеждам от клетката към средната част, където са кафезите за разплод.

Виждам себе си седнал на един стол с бинокъла в ръце! Не мога да видя лицето си, пред погледа ми са само якето и краката ми, обути в панталоните, които носех същия ден. Приближавам се до мрежата и се вглеждам внимателно. Изцвъртявам на собствения си образ, но той не се обръща. Мога да го наблюдавам, колкото си искам. Да, това съм аз. Дори нося червената плетена шапка. Виждам как собствената ми ръка, опряна на облегалката на стола, държи бинокъла. Все едно, че се гледам мъртъв. Защото онова мое „аз“ отвъд изглежда нехае за другото мое „аз“, увиснало на телта в клетката. Страхувам се да наведа глава, за да проверя дали тялото ми е птиче; страхувам се да не би да прекъсна съня. Как е възможно да се виждам едновременно на две места? Това вече е прекалено, макар и насън.

Ако онзи великан отсреща, който гледа през бинокъла, съм аз, тогава къде в същност се намирам аз и какъв съм? Не поглеждам към тялото си. Прехвръквам при Алфонсо.

„Ал, кой е онзи там?“

Алфонсо поглежда небрежно през мрежата. Олющва още едно семенце и го изгълтва.

„Той е този, който ни държи тук, който ни храни, който ни настанява. Някога той именно ме доведе тук. Той доведе и Пилето. Всички го знаем“

„Да, но какво е той?“

Искам да разбера какво знае Алфонсо. Искам да зная доколко Алфонсо е само превъплъщение на моето „аз“ в съня.

„Не знам. И по-добре не питай. Просто е тук и толкоз. Без него не би имало нищо.“

Хвръквам отново на горната пръчка. В моя сън Алфонсо нищо не знае, само аз зная. Ето защо този път съм объркан и дори не съм сигурен, че сънувам. Сънят се променя. За първи път аз съм две различни същества. Ето че времето се изравнява със съня.

Събуждам се, но оставам дълго в леглото. Събота е. Трябва да почистя всички кафези. Трябва да сложа нова храна, да почистя поилките, да приготвя яйчено пюре, да измия всички съдинки за него. Дали тия птички са се замислили някога откъде идва храната им? На стотици мили околовръст не расте нито едно от тези семена. Всичко това е толкова изкуствено, такава измама. Те съществуват благодарение на мен.

Нашият свят е горе-долу същият. На закуска аз намазвам с масло филията препечен хляб. А не зная как се прави нито маслото, нито хлябът. Нямам представа как се отглеждат крави и как се доят. Нямам представа как се сее пшеницата, как се жъне, как се отделя зърното, как се мели, как се пече. За всичко си имат грижата добрите джуджета.